Сега съм пенсионерка, на 60 съм. Със сина ми не поддържаме никакви контакти. И не го смятам за трагедия. Всеки трябва да носи отговорност за действията си, нали? Особено възрастните. Така че не съдете строго, а по-добре ме чуйте какви неща се случват в в живота. Може би някой ден ще ви бъде от полза.
Когато единственият ми син се ожени, аз продължих да работя в производството. Нашият град е малък, тук има малко перспективи, така че младото семейство реши да се премести в столицата. Там има повече възможности и младите го харесват. Има къде да се развиват и отглеждат деца. Е, благослових ги и ги изпратих с леко сърце.
Минаха 2 години. Синът успя да се закрепи на нелоша работа. Но булката си остана вкъщи. Дълго време не можела да намери себе си, така че решила да стане домакиня. Веднъж бях в апартамента им под наем. Всичко беше чисто и подредено. Вечерята беше вкусна. Нямаше проблем да живее скромно предвид възможностите на семейството им.
Ани, това е името на снахата, имаше много зрели възгледи за създалата се ситуация. Самите й родители са от село. Имат много деца. Така че тя знае добре каква е да си в нужда. Тя не се заяжда със сина ми, а това, знаете, е много честа причина за развод. Както и да е, снаха ми винаги ми се стори много приятен човек.
Ситуацията излиза извън контрол
Но малко по малко ситуацията започна да излиза извън контрол. Отрязаха заплатата на сина ми. И собствениците на апартамента им вдигнаха наема. Как да се развиват и да имат деца? Или да живеят в бедност?
Мислих много по този въпрос и реших да отида при братовчедка ми в Канада. Тя ме канеше от дълго време, но никога не съм имала сериозни мисли да се преместя.
Пенсионирах се, събрах смелост и отидох да работя в чужда държава за 4 години. Ясно е, че тези пари не стигаха за апартамент, но трябваше да стигнат за първия депозит. Може би щях да извадя късмет и да ми остане нещо.
Всеки месец изпращах на сина си голяма част от заплатата, като записвах всички разходи в тетрадка. Оказа се, че са ми отнели три години и половина от живота ми, за да събера необходимата сума. Но целта беше постигната.
Посрещнаха ме празнично. Синът ми беше узрял, очите му бяха станали тъжни. Снахата все още беше толкова гостоприемна, колкото я помнех. Разходихме се из столицата, разгледахме забележителностите. След това отидоха в дома си да починат. Сложиха добра трапеза. Всичко беше много добре. Докато не започнах да говоря за района, в който са избрали апартамент.
Исках да ги посъветвам да не търсят в центъра, защото там всичко е скъпо. А да погледнат по-отдалечени квартали. Те ще се развиват, което означава, че там ще се изгради модерна инфраструктура. И цената ще се повиши с времето. Този съвет ми беше даден от сестра ми, затова исках децата да се възползват от него.
Трябва ли да се вслушвате в съвета на майка си?
Но синът ми само нервно се почеса по лакътя и каза, че родителите на Ани сега имат проблеми и той решил да им заеме пари, докато ситуацията се подобри. Междувременно ще живеят под наем. Снахата мълчеше и гледаше някъде встрани. Тогава разбрах, че въпреки че не си е намерила работа, тя е много по-умна от сина ми.
Тогава започнах да питам при какви условия са дали заем, какви гаранции имат, че парите ще бъдат върнати. Ани започна да отговаря, че родителите й са честни хора и скоро ще върнат парите и дори ще дадат отгоре. Тогава ми прилоша и поисках да изляза навън. Синът ми отиде с мен и направихме няколко кръга около блока.
Казах му колко съм разочарована от него. Че спечелих тези пари за тях с остатъците от здравето си и сега всичко просто ще си остане на мястото. Ясно беше, че думите ми го нараниха, но той нямаше какво да отговори. Не се върнах в апартамента им. Качих се на автобуса и тръгнах.
Даване на пари на близки роднини
Минаха няколко месеца. Парите, които бях заделила за себе си, все още не свършваха. Обади ми се сестра ми, попита ме как съм със здравето й и как се справям. Тъй като не говорих със сина си и снаха си, беше приятно да говоря с друг човек. Сестра ми ми каза, че винаги ме чакат и им липсвам.
И тогава нещо, подобно на прищявка, ме удари в главата. Защо пък не наистина. Какво губя? Не ми е трудно да печеля пари за храна и квартира там. Сестра ми ме подкрепя. Най-накрая ще науча езика както трябва. И като цяло ми харесва там. У дома е някак депресиращо. Реших се и купих билети. И отлетях при сестра си.
А сега ме критикувате. Преди да замина дадох апартамента си под наем. Евтино, да. Но го дадох. Едно семейство се премести и много ми благодари за ниския наем. Но един ден синът ми ми се обади. Той каза, че тъстът му не успял да върне парите и цените в столицата се вдигнали. Помоли ме да се премести в моя апартамент, докато съм в чужбина.
А аз му отказах. Не позволих. Не им позволих да се нанесат. Знаете ли защо? Вече имам хора, които живеят там и то не безплатно. И аз им обещах, но държа на думата си. Аз съм два пъти по-възрастна от сина си. И успях да намеря намери смелост да отиде на работа. А в тяхното семейство съпругата не може да ходи на работа с години. Дори без деца.
Те са млади и пълни с енергия. Ще се справят, ако наистина искат. Но търпението ми се изчерпа веднага щом разбрах, че родителите на жена ми за сина ми са много по-важни от мен. Оставям го да се оправя сега. А аз ще живея както намеря за добре.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: