Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търсят се 200 000 работници, висшето не е задължително, а заплатата голяма
  • Новини

Търсят се 200 000 работници, висшето не е задължително, а заплатата голяма

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
rastqtssbbsb.png

От 193 792 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления ще има нужда българският бизнес през следващите 12 месеца. Изискванията не са високи.

Според работодателите най-важната компетентност, която се търси у персонала, е общуване на роден език, следвана от инициативност и предприемачество, както и дигитална компетентност.

 

Това показват резултатите от есенното национално представително анкетно проучване сред активните работодатели в България за потребностите им от работна сила в краткосрочен план, съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Изследването се провежда съвместно от Агенцията по заетостта и комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.

През 2022 г. работодателите ще имат нужда от 108 487 специалисти, като

най-търсени ще са шивачите, машинните оператори, строителите,

работниците в хранително-вкусовата промишленост, операторите в производството на облекло, заварчиците, работниците в озеленяването, оперативните счетоводители. Част от професиите не предполагат висше образование. Дори напротив, броят на търсените висшисти се свива с 2.4 процента в сравнение с година по-рано, става ясно от допитването.

Всъщност, нуждите на бизнеса от висшисти са наполовина по-малки от среднистите и са доста специфични. Най-търсени ще са учители, строителни инженери, спецове по информационни и комуникационни технологии, лекари и медицински сестри. Последното съвсем не е чудно по две причини – пандемията и силното изтичане на хора от тази професия към чужбина.

Над 2/3 от работодателите заявяват, че срещат трудности при намиране на подходящ персонал

За сравнение – техният дял е с 5.4 пункта повече от този на заявилите, че срещат трудности преди една година. Според тях най-трудно и бавно се намират продавач-консултанти, машинни оператори, шивачи, оперативни счетоводители, строители. Преди една година тези професии са били в следния порядък: готвачи, отново продавач-консултанти, електротехници, заварчици, търговски представители и строители.

Основната форма на заетост през следващата една година ще е на постоянен договор и пълен работен ден.

Дистанционна работа и работа от къщи биха предложили по-малко от 700 работодатели, тъй като считат, че производителността спада.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За всеки българин у нас държавата да поема 10% от почивката – НОВО предложение
Next: Българка изостави мегабизнес в България, за да стане кралица на имотите в Тайланд

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.