Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търсят хора! Дават над 1500 лв. заплата и до 40 дни годишен отпуск, ЕТО къде
  • Новини

Търсят хора! Дават над 1500 лв. заплата и до 40 дни годишен отпуск, ЕТО къде

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
ascsadcsddgdsfgsdfgfd.png

Разкрита е процедура за провеждане на конкурс за 34 матроски (войнишки) длъжности във военни формирования от Военноморските сили за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната или в чужбина, информират от Военното окръжие в Добрич.

Заплатата е минимум 1400 лева.

 

Длъжностите са във:

– военно формирование 56080 – Варна – 5;

– в.ф. 28580 – Варна – 3;

– в.ф. 38920 – Варна – 5;

– в.ф. 22580 – Приселци – 3;

– в.ф. 28430 – Каменар – 2;

– в.ф. 38010 – Приселци – 1;

– в.ф. 26800 – Варна – 4;

– в.ф. 54830 – Варна – 1;

– в.ф. 34410 – Варна – 2;

– в.ф. 32300 – Варна – 1;

– в.ф. 18360 – Бургас – (с. Атия, обл. Бургас) – 5;

– в.ф. 22480 – Бургас – (с. Атия, обл. Бургас) – 1;

– в.ф. 24830 – Бургас – (с. Атия, обл. Бургас) 1.

Документи се приемат до 09.02.2024 г.

Кандидатите за участие в конкурса следва да отговарят на следните изисквания – да имат средно или по-високо образование; към датата на приемане на военна служба да не са по-възрастни от 40 години; да са годни за военна служба;

Да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; срещу тях да няма образувано наказателно производство от общ характер; да нямат друго гражданство, да не са освобождавани от военна служба, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; да покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната, да са психологично пригодни.

Размерът на месечното възнаграждение за най-ниската матроска (войнишка) длъжност е не по-малък от 1405 лева. Има и допълнителни възнаграждения.

Социалният пакет включва:

– социално и медицинско осигуряване за сметка на МО;

– безплатно медицинско обслужване;

– униформено облекло;

– от 30 до 40 дни платен годишен отпуск;

– застраховка за сметка на МО;

– пари за храна/порционни пари;

– ползване на почивни бази на МО;

– първа категория труд при пенсиониране;

– финансова компенсация при прекратяване на договора за военна служба.

Допълнителна информация за условията, изискванията и реда за провеждане на конкурса, както и спецификата и основните функции на длъжностите може да се получи във Военното окръжие в Добрич, адрес: гр. Добрич, бул. „Добруджа“, № 4, ет.4, тел. 0882552019

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи влетяха в дома на 54-годишен мъж от Сунгурларе и онемяха от видяното
Next: ЗАДАЧА С ТРИЪГЪЛНИЦИ ЗА ХОРА С IQ НАД 120! Опитайте се да я решите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.