Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя даде на приятелка да пробва булото й, а в деня на сватбата се случи най-страшното
  • Новини

Тя даде на приятелка да пробва булото й, а в деня на сватбата се случи най-страшното

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
bublabaka.jpg

Съществуват много поверия, свързани със сватбения ден. Всички са чували, че за да се радва на дълъг и щастлив семеен живот, булката трябва да има нещо ново, нещо старо, нещо назаем и нещо синьо. Както и че младоженецът не трябва да вижда роклята на невестата преди сватбата.

С булото също са свързани ред поверия. В миналото са му отдавали особено значение. Булката е трябвало да бъде с него, докато не дойде първата брачна нощ, а честта да свали воала от лицето й се е падала на младоженеца.

Никой освен невестата не е имал право да го мери, дори и най-добрата й приятелка. А за всички, които смятат, че това са бабини деветини, днес ще споделим историята на Ирина, на която попаднахме в мрежата.

„Най-накрая ще се омъжвам. Сватбата е след три дни. Отдавна бях избрала булчинската си рокля. Катя, моята най-добра приятелка, почти позеленя от завист, когато разбра, че Максим, най-добрият студент от медицинската академия, ми е предложил брак.

Учихме заедно. Той за хирург, аз – за педиатър. Имахме общи интереси и знаех, че семейството ни ще бъде здраво и никой няма да може да попречи на щастието ни“, започва разказа си тя.
„Стоях пред огледалото и мислех каква прическа да си направя за големия ден. Сложих си булото и продължих да размишлявам.

„Здравей, нямаш търпение, а?“, каза Катя, която майка ми бе пуснала в стаята. Така се бях размечтала, че дори не бях чула звънеца. „О, нека и за да го пробвам, моля те!“, добави тя.

Разбира се, нямаше как да откажа на най-добрата си приятелка. И без задни мисли и дадох булото си. Докато Катя се оглеждаше пред огледалото, в стаята влезе майка ми и започна да крещи.

„Ира, какво правиш? Не знаеш ли, че не бива да даваш на никого да пробва булото ти дори след сватбата, камо ли преди нея?“, викаше притеснено тя.

Приятелката ми бързо го свали, а аз забравих за инцидента“, споделя още младата жена.

„В деня на сватбата чаках Максим пред ритуалната зала. Той закъсняваше и по незнайна причина не вдигаше телефона си.

„Може пък да избира цветя, не се притеснявай“, каза ми Катя. Точно в този момент получих SMS. „Няма да се оженя за теб. Бившата ми приятелка е бременна и скоро бебето ще се роди. Трябва да създам семейство с нея“.

Целият ми свят се разпадна. Знаех, че преди мен, той излизаше с Ана. И сега той ще се омъжи за нея“, завършва разказа си изоставената младоженка. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: РАЗСТРЕЛ! Бившият му най-близък ортак в Ъпсурт Буч закопа Хазарта: Алкохол и наркотици!
Next: Извънредно! Истински ужас с Динко Вълев, ето какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.