Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя е срината психически, отказва да говори! Приятелка на момичето от Стара Загора, което бе обезобразено с макетно ножче проговори
  • Новини

Тя е срината психически, отказва да говори! Приятелка на момичето от Стара Загора, което бе обезобразено с макетно ножче проговори

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
aerhgfghrths.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Брутална агресия над 18-годишно момиче от Стара Загора.

То е било обезобразено и в тежко състояние, след като нейният приятел нарязва цялото ѝ тяло с макетен нож. Нанесените рани по ръцете, краката и гърдите са близо 400. 26-годишният мъж е задържан, а след 72 часа – пуснат.

За ужаса на преживяното ни разказва приятелка на момичето, която е до нея от деня на жестокото нападение.

„На 26 юни се е звъннало на вратата вечерта, никой не е отговорил, той е казал: „Аз съм“, детето е отключило, защото го е разпознала и оттам нататък е било някаква касапница. От болницата казаха, че е имала 400 шева. Цялата е нарязана – по главата има поражения от машинката, носа ѝ е счупен, окото ѝ е затворено. Освен всичко това, психиката на детето е разбита. Детето само казва „Да“ и „Не“, отказва да говори“, сподели тя.

„Има много неща, които детето не си спомня. Важното е, че семейството направи крачка и се престраши, защото ни е страх. Имало е и заплахи, но тя от страх не е казала нищо, тоест тя видно е била заплашвана, за да не си казва. Това е такъв шок и дори не мога да си представя.

За мен това не е човек, как може да си позволи да направи такова нещо. Реално какъв е и с какво се занимава – не мога да кажа и да, страх ни е, защото той е на свобода“, допълни жената.

„Само искам да кажа, че кремът е 140 лв. и стига за 2 дни. Мажат се всички рани, можете да си представите какво е. Раните зарастват, но аз нямам сили да ги видя. Психиката ѝ е разбита тотално, не виждам как това дете ще продължи живота си напред“, коментира още тя.

А властите не дават подробности на семейството до днес, когато случаят добива публичност. Близките на момичето настояват за справедливост, за да спрат да живеят в страх.

„Дори не ни уведомиха, че е пуснат. Много бихме искали да разберем какви връзки има.

Няма такава присъда за това което е причинил. Надяваме се да бъде задържан, за да може поне малко да си отдъхнем и не само ние, това е малък град има много хора които са притеснени“, каза още жената, пред bgonair.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволниха от работа мъжът, написал във фейсбук, че защитава 26-годишния младеж, нарязал с макетно ножче младо момиче в Стара Загора
Next: Слагат край на ниските цени на тока за бита

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.