Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя намери цели късове злато на пътя, но късметът й не трая дълго! Ето какво нещастие я сполетя, заради златото!
  • Новини

Тя намери цели късове злато на пътя, но късметът й не трая дълго! Ето какво нещастие я сполетя, заради златото!

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
zgashastas.png

В районния съд на руския град Зея в далекоизточната Амурска област е стартирало необикновено дело срещу гражданка, на която ѝ е провървяло да намери на пътя късове злато. Сега радостта от находката е сменена от очакването за немалък срок зад решетките, пише „Российская газета“, цитирана от „Фокус“.

Трийсет и пет годишната обвиняема е заплашена от петгодишна присъда за незаконно съхранение на злато. Според следствието, през есента на миналата година жената е намерила край пътния банкет удивителна находка – 24 слитъка самородно злато, тежащи общо над осем килограма.

Без примесите, съдържанието на чистото злато в късовете се е оказало над седем килограма и половина. Скъпоценната находка, която е оценена от следствието на 19 млн. рубли (над 300 хил. евро – б. пр.), е била прибрана от жената и съхранявана в автомобила ѝ. Но на нея ѝ е провървяло само веднъж – органите на реда са спрели колата и са взели златото.

Малко по-късно дамата получава обвинение по много неприятна разпоредба, член 191 от Наказателния кодекс на Русия: „Незаконно съхранение, превозване на скъпоценни метали във всякакъв вид и състояние, с изключение на ювелирните и битовите изделия и производствения скрап в крупен размер“.

Не изпускай тези оферти:

Сега я очаква съдията, вероятно този, разглеждал подобно дело в същия съд. Ответник по него е бил мъж, който през 2015 г. намира в гората пакет, в който е имало злато в насипно състояние, както и къс.

 

И при този случай гражданинът не е съобщил на съответните органи, че е намерил нещо ценно.

По-късно следствието научава стойността на находката – над пет милиона рубли (близо 80 хил. евро – б. пр.), по данни на Централната банка. Обяснимо е, че в райони, където се добива злато, такива находки са възможни.

 

Гражданите са наясно с това. Но за това са прекрасно осведомени и правоохранителните органи, които са се научили да търсят и намират незаконния товар.

Continue Reading

Previous: Изгубено куче седяло тъжно в приют 2 години, докато изведнъж не видяло стопанина си
Next: Всяка сутрин бременната жена вижда съпруга си през прозореца, как отива на работа, но не я целува нея на раздяла, а

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.