Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя нахрани над 1600 души в нужда с храна от градината си. Тогава непознати я затрупаха със сол
  • Новини

Тя нахрани над 1600 души в нужда с храна от градината си. Тогава непознати я затрупаха със сол

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
dfsdfghgfbvbcvfd.png

Една британка е „абсолютно съкрушена“, след като каза, че вандали са унищожили градината, която тя е създала, за да нахрани хората в нужда.

Карли Бърд, която живее в Харлоу, Англия, разкри на 12 април в емоционално видео в TikTok , че някой очевидно е нахлул в градината й за една нощ и е изсипал сол – което е смъртоносно за растенията – навсякъде.

 

 

 

 

„Това означава, че всичко, което съм посадил, няма да расте и не мога да го посадя отново, защото няма да расте“, казва Бърд през сълзи, докато показва кадри на почвата си, покрита със сол.

„Всичките часове и часове и часове работа, които сме вложили, вече са мъртви“, казва тя. „И те са го правили навсякъде. Как можа да направиш това, буквално?“

 

 

 

Бърд трансформира собствената си градина в парцел, за да стартира своята благотворителна инициатива A Meal on Me With Love, според страница на GoFundMe за проекта.

Тя предоставя безплатни органични плодове и зеленчуци на хора с ниски доходи и уязвими хора в своята общност, които се борят да сложат храна на масата. Тя също така спасява храна, предназначена за депото, и я дарява на хора в нужда, според страницата на нейната благотворителна организация във Facebook .

 

 

Съобщение във видеото на Бърд в TikTok казва, че тя е „нахранила 1613 души“ досега чрез инициативата си за градинарство.

Собствените предизвикателства на Бърд я вдъхновяват да помага на другите. Тя казва, че има множествена склероза и лупус и в миналото се е борила да свързва двата края.

Родопчанка видя нещо голямо в гората: Внимавайте!

 

 

„Не мога да седя и да гледам как хората се борят; не могат да нахранят децата си или да останат без храна, за да могат да пуснат отоплението“, написа тя на страницата на благотворителната организация GoFundMe. „Миналата година бях без отопление, да имаш МС без отопление е ужасно.“

В последващ TikTok Бърд казва, че макар да не знае кой е унищожил градината й, тя смята, че това „трябва да е производител“, който е знаел как солта влияе на растенията.

 

 

 

Като се има предвид количеството сол, изхвърлено върху почвата, Бърд вярва, че това е било предварително обмислено действие, а не случайна шега.

„Беше над пет килограма сол“, казва тя. „Не беше дете, което отива до кухненския шкаф на майка си и го прави просто за забавление. Беше много сол.

 

 

Подкрепа за Бърд заваля, откакто тя публикува оригиналния си видеоклип за вандализма.

Даренията рязко скочиха на страницата на GoFundMe на благотворителната организация, надхвърляйки £194 000 (около $243 000) във вторник сутринта.

Burd стартира страницата GoFundMe през септември с първоначална цел за набиране на средства от £4000 (около $5000).

 

 

„Ти си прекрасен човек, който прави невероятно нещо и искрено се надявам тази неуспех да не сломи прекрасния ти дух“, пише един дарител на GoFundMe. „Върнете се по-силен и продължете да правите това, което правите – вашата общност ви благодари.“

„Ти си красива душа, която върши толкова добра работа, и се надявам, че това ужасно нещо се е случило само за да тласне теб и твоята мисия десетократно!“ написа друг човек.

Най-възрастният шофьор на камион в света работи по 12 часа на ден, току-що е подновил шофьорската си книжка-

Възмутена нишка в Twitter за тежкото положение на Бърд също става вирусна.

 

 

„Знаете ли колко зъл трябва да бъдете, за да се измъкнете през нощта, дори не за да крадете, за да се облагодетелствате, а за да унищожите възможността хората в нужда да получат помощ?“ Потребителят на Twitter @THISisLULE написа .

В последното си видео в TikTok Бърд благодари на поддръжниците си, като каза, че е „абсолютно поразена“ от коментарите и даренията на всички.

 

 

Тя каза, че тя и нейните колеги доброволци са успели да разкопаят голяма част от градината и се надяват да неутрализират солената земя, като я покрият с горна почва.

Що се отнася до бъдещето на земята, Бърд каза, че обмисля също така да превърне района в „зона за сядане, където старейшините могат да слязат и можем да пием чай, кафе, сладкиши и чатове“.

 

 

Тя каза, че може също така да създаде „готварски станции“ на земята, за да даде на местните хора от различни етнически групи пространство за готвене и споделяне на ястия.

Въпреки че Бърд все още се тресе от вандализма, тя казва, че няма да позволи това да я потисне.

„Няма да ме спреш, защото просто ще взема всичко и ще продължа“, казва тя. „Добре, не мога да засадя в тази секция, но ще продължа. Това няма да ме спре с нищо.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Престижен успех! Григор Димитров елиминира №2 в света Карлос Алкарас
Next: Палиш колата, отиваш до родопите с 400 лева и после имаш какво да ядеш цяла зима

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.