Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя не послушала мъжа си да си свали краката от таблото и се случило нещо ужасно
  • Новини

Тя не послушала мъжа си да си свали краката от таблото и се случило нещо ужасно

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
gfdjtwqqqq.jpg

И вие ли имате навика да си слагате краката на таблото, когато се возите на пътническата седалка? Така е ви по-приятно, нали? Може би чисто физически така ви е по-лесно да издържите дългия път. Но това е много опасно! Ако, не дай си Боже, се случи инцидент, последствията ще бъдат ужасяващи.

Основната причина този навик да е толкова опасен, че ако случайно имате нещастие да попаднете в сериозна ситуация и да катастрофирате, когато въздушните възглавници се задействат, ще бъдете сериозно ранени.

Когато жителката на щата Джорджия Одра Тейтъм и съпругът й пътували магистралата, жената, против молбите на съпруга си, сложила краката си на таблото.

„Ако стане инцидент, ще си счупиш краката“, предупредил я съпругът.

За съжаление думите на съпруга й се сбъднали. Сблъсъкът с другата кола не бил толкова тежък, но все пак въздушните възглавници се отворили и бедрата, глезените, носът и рамото на жената били счупени.

Спасителите веднага казали, че всички тези наранявания може и да не се били случили, ако краката не са лежали на панела.

„Съжалявам за това всеки ден“, казва жената.

Полицейското управление пък след този инцидент написа на страницата си следното:

„Ако седнете на пътническата седалка с крака върху арматурното табло, отворената въздушна възглавница в случай на сблъсък на превозното средство може да причини сериозни наранявания.“

Задължително изгледайте това видео:

 

Експертите казват, че при тази симулирана катастрофа, ако краката на манекена бяха опрени на земята, тя най-вероятно щеше да си тръгне ненаранена.

Катастрофите понякога са неизбежни поради грешки на водача. Конструкцията на превозното средство, системите за предпазни колани и въздушните възглавници са проектирани да осигурят защита при катастрофа, но ще изпълняват целите си по предназначение само ако човекът в колата е в изправено положение.

Следващия път, когато видите крака вдигнати на таблото, напомнете на близките си да ги сложат обратно на пода и винаги да поставят предпазния си колан на бедрата и през ключицата, за да сте възможно най-обезопасени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелката на полицая, прегазен от бежанци в Бургас: Никой няма да е като теб
Next: Нургюл Салимова: Моля ви, спрете да си измисляте истории

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.