Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя починала няколко часа след раждането на бебето си, но успяла да спаси 50 живота
  • Новини

Тя починала няколко часа след раждането на бебето си, но успяла да спаси 50 живота

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
gdfhfghfhththtt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато Меган Мос Джонсън е на 15 години, тя претърпява вирусна инфекция, в резултат на което получава сериозни усложнения.

Момичето развило миокардит, при който се възпалил сърдечният мускул. Животът на Меган бил в опасност и единственото, което можело да я спаси, била трансплантация на донорско сърце.

За щастие такова сърце е намерено и операцията по трансплантацията му е успешна. Меган била безкрайно щастлива и го смятала за подарък от съдбата.

Скоро след операцията момичето се омъжило за музиканта Нейтън Джонсън и младите хора веднага помислили за свое дете.

Меган забременялаа и лекарите преценили, че шансовете й да роди и да стане майка са големи, тъй като от трансплантацията на сърцето са минали 7 години.

31-годишната Меган имала нормална бременност и родила дъщеря си Ейли в края на юни.

Съпругът на жената Нейтън бил много щастлив от това събитие, той направил снимка на щастливата мама с бебе на ръце и я публикувал в социалните мрежи, като написа следното:

„Честит рожден ден бебе Ейли Кейт Джонсън! Меган се справи страхотно и сърцето й не отказа. Всичко мина добре и без усложнения. Аз съм най-щастливият баща на света!”

Приятели на двойката започнали да ги поздравяват и да пожелават на майката и момичето много здраве и прекрасно бъдеще. Тогава никой не знаел, че щастието няма да продължи дълго.

8 часа след раждането Меган се почувствала много зле и, въпреки усилията на лекарите, починала.

Лекарите не посочили точната причина за смъртта, но според Американската кардиологична асоциация при „жените, които са претърпели сърдечна трансплантация, не са изключени странични ефекти и усложнения поради бременност“.

Съпругът на Меган бил шокиран от смъртта на жена си и бил много разстроен от загубата. Приятели и роднини подкрепяли мъжа с каквото могат. Те се погрижили за бебето и започнали да събират дарения за семейството, което загубило младата си майка.

Междувременно Обединената мрежа за споделяне на органи заявила, че Мег, твърд привърженик на донорството на органи, със своите органи ще спаси 50 живота и ще помогне на двама души да прогледнат чрез трансплантации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разтърсваща снимка: полицай разсейва момиченце, чийто баща е загинал в катастрофа
Next: Телефонът ви следи всяка ваша крачка. Ето как да изключите функцията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.