Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тя роди четиризнаци на 65 г., не е за вярване как изглежда днес
  • Без категория

Тя роди четиризнаци на 65 г., не е за вярване как изглежда днес

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2024
Screenshot_31

Какво е да станеш майка на четиризнаци на 65 години? Анегрет Раунек, бивша преподавателка по английски и руски, посветила живота си на децата, има какво да разкаже.

С 14 бременности зад гърба си, 17 деца от пет различни съпрузи и анонимен донор, тя решава да се впусне в последно майчинско приключение на възраст, която мнозина смятат за неподходяща за раждане.

Историята започва в Берлин, когато на 65 години Анегрет предприема изкуствено оплождане, тъй като иска да осигури компания на най-малката си дъщеря, родена десетилетие по-рано, когато тя е била на 55.

Въпреки че немските лекари отказват да извършат процедурата, поради високия риск за здравето ѝ и за бебетата, тя намира решение в друга страна, където инвитро оплождането е по-достъпно.

Бременността ѝ предизвиква бурни реакции от страна на обществото и медиите. Журналистите я обвиняват в егоизъм, като подчертават високия риск майка на тази възраст да не доживее до зрелостта на децата си. Но Анегрет остава спокойна: „Никой не знае какво го очаква. Нещастие може да сполети всяка майка, независимо от възрастта ѝ.“

Четиризнаците се раждат в 26-та седмица чрез цезарово сечение, тежащи между 655 и 980 грама. След седмици в болница, те се прибират у дома, за да започнат живота си с майка си.

Към днешна дата, когато Анегрет е на 72, а четиризнаците на седем години, ежедневието е изпълнено с предизвикателства. Според репортаж на RTL, децата не играят на площадки и не се социализират със своите връстници, защото майка им не може да се справи сама с грижите.

Здравословните проблеми на някои от тях допълнително утежняват ситуацията: една от дъщерите има нужда от очен лекар, а един от синовете се нуждае от рехабилитация след мозъчен кръвоизлив, за да се научи да ходи. Посещението при специалисти обаче е почти невъзможно без помощ.

Анегрет твърди, че се справя сама и че децата ѝ дават сили. Но по-големите ѝ деца, с изключение на 17-годишната ѝ дъщеря, почти не ѝ помагат. Някои от тях са дистанцирани от майка си, а връзката им с нея и новите братя и сестри е ограничена.

Историята на Анегрет Раунек е едновременно вдъхновяваща и тъжна – тя показва какво означава да следваш мечтите си, независимо от обстоятелствата, но също и трудностите, които късното родителство носи./jenata.blitz.bg

Continue Reading

Previous: Извънреден брифинг на вътрешния министър за Шенген: Последни новини
Next: Момиче се подиграва на момче, което не носи коледен подарък в клас, посещава го, докато чете писмото му до Дядо Коледа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.