Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тя рядко се изказва, но този път вицепрезидентът Илияна Йотова удари голямата брадва на Кирил Петков
  • Новини

Тя рядко се изказва, но този път вицепрезидентът Илияна Йотова удари голямата брадва на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
iotioovovaaa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Словесните престрелки между “Дондуков” 1 и 2 не спират от вчера. Днес в тях се включи и вицепрезидентът Илияна Йотова, обръщайки се към премиера Кирил Петков, който днес сравни войната в Украйна с българското Априлско въстание.

Ето какво написа Йотова на своята фейсбук страница:

“Никого не бих съветвала да търси алиби за едно или друго решение в българската история, защото ще допусне голяма грешка. Паралелът, който днес направи премиерът Кирил Петков, беше голяма грешка. Това заявих в отговор на журналистически въпрос в Сандански, където бях гост на празника на града.

Българската история е много дълга и имаме много примери, когато политици, не съобразявайки се с националните интереси, са взимали решения, които са довели до национални катастрофи. Така че по-внимателно с историческите паралели!

Бих искала да припомня на министър-председателя, че героите на национално-освободителното движение, на Априлското въстание не са “някакви хора”, те си имат имена. За тях разказваме на децата си и се гордеем. Не съм чувала по-простовата позиция за Априлското въстание”, написа вицепрезидентът в социалната мрежа.

Напрежението между “Дондуков” 1 и 2 се изостри от вчера, когато от правителството нарекоха позицията на президента за Украйна “позорна”. Радев пък каза по адрес на предложеното от премиера Петков дарение на една заплата за Украйна: “Призовавам българските политици преди да спасяват света, да погледнат и към хилядите бедстващи българи”. С думите “Суверенната българска позиция се изработва в София, а не в Киев” президентът беше критичен и към посещението на правителствената делегация в украинската столица.

Днес размяната на реплики продължи: “Цинично е в енергийно най-бедната страна в Европейския съюз да кажеш “ще намерим друг начин, но ще плащаме по-скъпо”. Някои хора могат да плащат по-скъпо, но други вече са на ръба. Тези, които могат да си позволят да плащат по-скъпо и вземат решенията, трябва да мислят за онези, които не могат да си го позволят” – с тези думи президентът отправи поредните си критики към настоящото правителство, като този път визира справянето със ситуацията след спирането на руския газ за България.

А във връзка с “обвиненията на българския президент Румен Радев”, че “играете против интересите на страната си по въпроса за плащането на газа”, Петков посочи в интервюто за “Монд”, че правителството отстоява интересите на България. “Има договорни задължения и те трябва да се спазват. Най-големият интерес на България е да разполага с възможно най-разнообразни източници на енергия. Обратно, да наведем глава и да отстъпим пред един агресор в Украйна, който иска да променя договорните задължения със сила и едностранно, е нещо, което аз лично не разглеждам като интерес на България. Позицията на президента е напълно погрешна”, казва българският премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 100 000 българи ще се уредят с безплатни къщи и работа от правителството! Ето кого засяга!
Next: Предаваме на живо от местността Св. Спас край Смолян: Показен разстрел на голям бизнесмен

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.