Село Марково се намира точно в подножието на планината. Въздухът тук е чист. Близо до селото тече планински поток и се простира гъста зелена гора, където местните често си правят пикници в по-топлите месеци. Андрей и Олесya отдавна мечтаеха да се преместят тук. Най-накрая завършиха строежа на къщата си върху закупения парцел, обзаведоха я и започнаха да живеят в нея. Техните деца — Денис и Рита — бързо се сприятелиха с местните деца и сега прекарваха дните си, играейки на поляна до дома.
— Олеся, защо в къщата е толкова тихо? Децата още ли играят навън? — попита Андрей.
— Да, наглеждам ги. Тук изглежда безопасно и спокойно, почти не се мяркат непознати. Спомняш ли си как по-рано не можехме да ги отлепим от телефоните им? Сега ги забравиха и им харесва да играят на открито, — каза Олесya.
— Точно така. И аз исках по-рано да дойдем тук — много ми харесва тишината. Скоро Марина и Олег ще ни дойдат на гости, ще ги вземем за кебапчета в гората. Ще им хареса! — каза Андрей.
— Нека заповядат! В града им нито сън, нито чист въздух. Поне тук ще пийнат истинско мляко и ще дишат планински въздух. Моят пай е почти готов, ще слагам масата. Ти можеш да извикаш децата, — каза Олесya.
Докато Андрей се канеше да излезе и да повика децата, те вече се втурнаха вкъщи, изглеждайки уплашени:
— Мамо, мамо! Там видяхме вещица! — задъхан каза Денис.
— Каква вещица? — учуди се Олесya.
— Живее точно зад нашата стена, много е страшна и зла баба! Не можеш да я поздравиш, иначе може да се разболееш. Така ни каза баба Шура от ъгловата къща, — допълни Рита.
Андрей и Олесya се спогледаха безмълвно, а после Андрей настани децата на масата:
— Коя е тази „вещица“? Къде я видяхте? Разкажете по-подробно.
— Баба Шура, която живее в сивата къща на ъгъла, дойде при нас. Поинтересува се кои сме, откъде сме, кои са ни родителите. Казахме, че ти, татко, работиш като шофьор, а мама е била учителка и сега си е вкъщи, — започна Денис.
— Но какво за вещицата! — прекъсна го Олесya.
— Тогава баба Шура каза, че сме построили къщата си на лошо място. Зад нашата стена, в съседната къща, живеела вещица. Не обичала никого, особено децата. Ако ѝ погледнеш в очите, можеш да се разболееш, — каза Денис.
— А също не обичала животни — ако видела коте или куче, на другия ден умирало! — добави Рита.
— Е, щом така се говори… Но не се плашете. Тя нищо не може да ни стори. Вие гледайте само да не се закачате и да не ѝ говорите, — заключи Андрей.
Олесya се приближи до прозореца и погледна към съседната къща — стара, олющена, с мънички прозорчета. Оказа се, че прозорецът на кухнята и детската ѝ стая гледат точно към тази съседна къща. Тя повтори думите на Андрей пред децата и им нареди да стоят далеч.
Така в семейство, което досега бе намерило спокойствие в новия си дом, се настани тревога.
Първа среща с разказите за „вещицата“
Като наближаваха майските празници, Олесya реши да изпече пай по семейна традиция. Докато подреждаше масата, тя се обади на майка си, Зоя Александровна.
— Е, харесва ли ви се в Марково? Децата сигурно са очаровани? — попита майката.
— Да, очаровани са. И ние с Андрей сме доволни. Толкова е тихо, че най-накрая се наспиваме, — каза Олесya.
— А местните как ви възприемат? Не ви ли смятат за пришълци? — продължи Зоя.
— Не сме общували много. Всички изглеждат добронамерени. Тук има три къщи наблизо — в две живеят възрастни баби, а в третата — някакъв фермер, който не идва често, — разказа Олесya.
— Инициативата трябва да е от теб. Запознай се със съседите, спечели ги. Ако някога се наложи да ви нагледат къщата, добрите съседи много помагат, — посъветва я Зоя.
След разговора, Олесya реши да не отлага. Взе малка торбичка с лакомства и отиде при баба Шура — жената, която децата описаха като носител на „страховити слухове“ за вещица.
Оказа се, че баба Шура е изключително властна и знае всичко за всеки. Но след като разбра, че Олесya е „новата съседка“, смекчи тона и я покани в дома си.
— Защо точно тук избрахте да се заселите? — попита баба Шура.
— Тук въздухът е чист, а и не е твърде далеч от града. Децата имат простор, — отговори Олесya.
— На твое място не бих се радвала толкова, — загадъчно каза баба Шура.
Тя заговори за „Серафима“, „вещицата“, която живеела зад тях. Уверяваше, че тя е злопаметна, вреди на хората, че мнозина са плакали „заради нея“. Редица страшни истории — пожари, умрели животни, болести в селото — всичко се приписвало на глухата Серафима. В резултат, Олесya се чувстваше все по-обезпокоена.
Страховете се засилват
Същата вечер, Андрей и Олесya повториха пред децата да внимават и да не доближават къщата на Серафима. Но Олесya не можеше да заспи спокойно. През нощта видя, че отсреща, в прозорците на старицата, горят свещи и седи черен котарак.
„Ето я черната магия!“ — помисли си тя и дръпна завесите.
Необичайни случки в селото
С настъпването на лятото, жителите на селото се разотидоха по свои дела. Една гореща привечер внезапно две жени започнаха да викат за помощ на улицата. Оказа се, че в къщите им са влезли водни змии. Местен мъж ги изнесе в чувал и ги пусна далеч от домовете. Но баба Шура веднага нарочи за виновна „вещицата“ Серафима, защото едната от жените някога имала семейни разногласия с нея.
Малко по-късно, на селската спирка дойде глуха старица, облечена в дълго вълнено палто, с метална каничка в ръка. Тя искаше да си купи мляко от Мехмет — млекаря. Но той категорично ѝ отказа, наричайки я вещица, обвинявайки я, че миналата година „заради нея“ му умрели две крави. Олесya се трогна и сподели половината си мляко с жената. Старицата ѝ се поклони и продължи мълчаливо. Олесya изпита съжаление, тъй като хората явно избягваха жената.
Опити за сближаване със „злата“ старица
С настъпването на есента, в двора на Серафима зрееха плодове и зеленчуци. Тя бе стара и глуха, нямаше кой да ѝ помогне. Олесya реши да я посети — да ѝ занесе храна и да помогне за брането на ябълките. Серафима се оказа много бедна, живееше в оскъдни условия, но изрази огромна благодарност към Олесya с жестове и тихи звуци. Не можеше да говори нормално, но очевидно ѝ беше признателна.
Когато Олесya се върна при семейството си, Андрей ѝ се ядоса. Не искаше децата да се доближават до „вещицата“, но Олесya все пак тайно ѝ помагаше.
Груби прояви на несправедливост
Веднъж, докато Олесya отсъстваше за няколко дни при майка си, се появиха двама непознати мъже, които откраднаха ябълките на Серафима. Видимо я заключили в къщата и натоварили всичко. Старицата после плака, разказвайки на Олесya с жестове, че я ограбили. Никой в селото не ѝ повярва, а полицайят не предприе нищо, тъй като нямаше доказателства.
Зимата дойде със силни студове. Серафима почти нямаше въглища, а дървата ѝ бяха малко и влажни. Подобна студенина беше опасна, тя се разболя тежко. Олесya ѝ занесе електрически радиатор и лекарства и старитецата се пооправи. Но Андрей и децата не знаеха за помощта, която Олесya ѝ оказваше.
Съмнения и легенди от миналото
Един ден баба Шура видя как Олесya излиза от дома на „вещицата“ и реши да „предупреди“ Андрей, че жена му се забърква с опасна старица. Започна да разказва все по-страшни истории — за отровени животни, починали хора, изгорели къщи — все „дело“ на Серафима. Андрей започна да се безпокои още повече.
Скоро семейството си купи коза — „Фея“ — зарадваха децата, но след няколко дни тя влезе в двора на Серафима и утъпка растенията ѝ. После козата се разболя и умря. Децата бяха съкрушени, а Андрей започна искрено да вярва, че баба Серафима е виновна за всички злини. Междувременно синът им Денис получи кръвоизлив от носа, оказа се, че тайно се е сбил с местни момчета и е счупил нос, но преди това криеше от родителите си. Андрей също свърза това с „магията“ на Серафима.
Изчезването на Серафима и откритата находка
Дойде пролет, а след нея лято. Неочаквано една сутрин Олесya откри, че в къщата на Серафима няма никого, вратата стои отворена, а бабата е изчезнала. В продължение на седмици и месеци никой не я видя. Селяните казваха, че може да се е преместила при някакви роднини, но твърдяха, че тя няма близки. Чудеха се дали ѝ се е случило нещо лошо. Олесya постепенно започна да подозира най-страшното: дали Андрей, ядосан заради козата и вярвайки в магиите на Серафима, не е предприел нещо…
Един ден тя реши да пренесе някои вещи в отделно помещение в гаража, което Андрей ползваше за склад. Когато отвори вратата, остана шокирана: на пода лежаха добре познатото бордо палто на Серафима и дървен бастун с камъни по дръжката — същите, които тя носеше непрекъснато. Олесya изпадна в ужас. Извика Андрей и го попита как е възможно. Той категорично отрече да знае нещо. Двамата влязоха в конфликт, тъй като Олесya не можеше да си обясни как чуждите вещи са попаднали точно в тяхната пристройка.
Случайност или Божи знак: сънят „Знаменски“
Минаха няколко месеца от изчезването на Серафима. Олесya живееше с постоянен страх — ами ако някой ден полицията дойде и открие палтото и бастуна в гаража? Как ще се оправдаят?
Веднъж тя сънува странен сън: Серафима, облечена в светла рокля, бере горски плодове и повтаря само една дума: „Знаменски“. След дълго размишление, Олесya откри, че има такъв женски манастир — Знаменски — не толкова далеч от тяхното село. Тя реши тайно да отиде там, без да казва на Андрей, под предлог, че ще посети приятелка.
Когато стигна в района на манастира, случайно се запозна с млада жена, която я упъти. И не след дълго голямата изненада се случи: в манастира Олесya видя баба Серафима — вече не глухоняма! Тя чуваше и говореше съвсем ясно. Оказа се, че старицата била принудена да избяга от дома си, защото двама местни „работници“, наети уж от Андрей да разчистват двора, се опитали да я оберат и заплашили живота ѝ. Тя се уплашила и в паниката започнала гореща молитва. Именно тогава по чудо възвърнала слуха и говора си, а една позната от манастира ѝ помогнала да остане там.
Серафима разказа на Олесya цялата история:
Като млада била влюбена в мъж на име Константин, но Александра (т.е. баба Шура) успяла да го примами, забременяла от него и се омъжила за него.
По-късно Константин отново поискал да бъде със Серафима, оженил се за нея, но тя за кратко била щастлива — синът ѝ Алексей умрял след съмнително лечение от ревнивата Александра, а после и самият Константин починал от болест.
Така останала сама, после оглушала и онемяла от болката. Междувременно, баба Шура разпространявала клевети, представяла Серафима за „вещица, която разрушава семейства“.
Всъщност Серафима никому не била навредила съзнателно, просто носела тази трагична орис през живота си.
Олесya била шокирана и се извинила, че дори за миг е подозирала съпруга си Андрей. Благодарение на това откритие разбрала истинската причина за изчезването на Серафима и за подхвърлените ѝ вещи — крадците са ги захвърлили в склада, а Андрей няма нищо общо.
Сблъсък на истината и помирение
Олесya се върна в селото, разказа всичко на Андрей и двамата били потресени от мащабите на измислените слухове. След няколко месеца в селото се случи сватба на сина на тяхна съседка. Оказа се удобен случай да съберат на едно място всички съседи, включително баба Шура и Серафима, която междувременно бе решила да се завърне от манастира.
Първоначално никой не очакваше, че „злата вещица“ ще се появи на празника. Но тя дойде — жизнена, спокойна, вече говореща и чуваща. Баба Шура се вцепени, като я видя. Но Олеся и Серафима подсказаха, че е време истината да излезе. Баба Шура, доста смутена, все пак вдигна тост и призна публично, че „времето на злоба е минало“ и че пожелава на Серафима „само добро“. Не каза открито, че е измисляла слуховете, но достатъчно беше да заяви, че Серафима не е вещица и никога не е вредила никому нарочно.
След сватбата, хората от селото смениха мнението си за старицата. Някои дори започнаха да ѝ помагат, като ѝ носеха продукти и я канеха на празненства. Най-накрая се появи благородство и състрадание към една самотна жена, която толкова години бе живяла с клеймо „вещица“.
Последните дни на Серафима
Няколко месеца по-късно Серафима сериозно се разболя. Тя покани Олесya, за да ѝ благодари:
— Ти бе единственият човек, който повярва в моята невинност, без да чака доказателства. Това ми даде сили да не се пречупя и да доживея до днешния ден. Видях достатъчно през живота си. Сега е време да си ида, а душата ми е спокойна, защото срещнах човек с голямо сърце, — каза Серафима.
Преди да издъхне, старицата разкри, че е написала завещание, с което прехвърля къщата си на Олесya. По думите ѝ, нека тя разшири двора, отглежда внуци и живее щастливо, „защото заслужаваш щастие — повярва в доброто, без да изискваш доказателства“. И тихо издъхна.
Така приключи дългата история:
Със снемане на „проклятието“ над Серафима,
С помирение между двама стари врагове — Серафима и баба Шура,
С доказването, че понякога слуховете в едно село могат да родят „вещици“ от нищо.
И най-важното, с урок, че истинската доброта, милосърдие и готовност да видиш човека отвъд злите слухове могат да разкрият неподозирани истини и да донесат спокойствие и прошка.