Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица
  • Новини

Убитият в София Ивайло оставя 2 сирачета и съпруга вдовица

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
bvivshsavoenen.jpg

Мъжът, който бе застрелян днес в района на „Женския пазар“ в София се казва Ивайло. Това става ясно от публикации из социалните мрежи,предаде Блиц.

По думите на хора, които го познават, мъжът оставя две дечица сирачета.

Мъжът е бил член на клуба на „Фоклсваген“, а именно във форума на феновете на марката, става ясно, че той е жертвата на криминалното деяние. Ето какво пишат те за него:

„Две малки деца останаха без баща, съпруга остана вдовица, в приятелите остана скръб, феновете на VW загубиха една легенда…

Не изпускай тези оферти:

Светъл път Иво и моите най-искрени съболезнования на семейството и близките!“

„Нямам думи да опиша това, което изпитвам в момента!
Мир на душата ти, Иво! Светъл път“

„Сбогом, приятелю! И светъл път напред, защото сърце като твоето не спира!
Ще те помним, ще говорим и ще разказваме за теб, обещавам!“

Убитият е на 41 години. Той е откаран в „Пирогов“ веднага след инцидента, но е починал още преди да влезе в реанимацията.

Той бе прострелян на Женския пазар в София. Сигналът за стрелбата е подаден в Спешна помощ в 12:06 часа от жената, с която жертвата е живеел. Сигналът е за стрелба на домашен адрес в жилище на бул. Стефан Стамболов. До момента е ясно, че става въпрос за битов скандал, който зрее през изминалите години.

Нито жертвата, нито заподозреният не са имали разрешително за притежаване на оръжие, уточниха от полицията.

Има подавани сигнали и от жертвата, и от извършителя за различни конфликти, които са се случвали между тях назад във времето. Става въпрос както за вербална, така и за физическа агресия. И двамата нямат криминални регистрации.

Разследването е за умишлено убийство, извършено по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина.

Оръжието на убийството е открито в контейнер за смет.

Простреляният на Женския пазар в София 41-годишен мъж е починал в „Пирогов“, а жена му е била очевидец на престъплението, научи „24 часа“.

Според информация на съседи, той бил прострелян в главата, а на място имало 8 гилзи. Според тях, извършителят е бивш шофьор на маршрутка.
Двамата от години имали битов конфликт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наша попфолк певица даде 4000 лева за бебешка количка
Next: Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.