Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уважаван учен твърди: След като умрем, ние оживяваме отново
  • Новини

Уважаван учен твърди: След като умрем, ние оживяваме отново

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
uchenenbebe.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Има ли живот след смъртта? Въпрос, който съществува от самото основаване на човечеството, нали? Но отговорът не е окончателен, той постоянно се променя и един учен от Северна Каролина твърди, че съществува.
Според теорията на доктор Робърт Ланса смъртта е само илюзия, която създава нашето съзнание.
„Мислим, че живеем живот, голям биохимичен процес и че след като умрем, нашето съществуване се разпада,“ обяснява д-р. Робърт.
Според неговата биоцентрична теория, хората вярват в смъртта, защото така са научени. Това обучение произтича от факта, че ние придаваме живот на нашето физическо тяло и е доказано, че това тяло умира.

„Нашето съзнание създава вселената, а не обратното.
Работата е в това как възприемаме света около нас. Ако видим небето като синьо, то е така, защото някой ни е научил, че цветът на небето е син, но връзките в мозъка могат да бъдат променени, за да можем да изживеем небето като червено или зелено, ” добавя д-р. Ланса.
Др. Робърт Ланса не е единственият, който подкрепя тази теория.
Има и други учени, които са съгласни с него. Именно те твърдят, че всичко, което виждаме, не съществува без нашето съзнание, тоест, съзнанието определя кое ще бъде нещата извън нас. Накратко, вселената е инструмент на ума.

Животът е приключение, което надхвърля линейното мислене. След като умрем, ние оживяваме отново, както е видно от квантовата механика и многобройни доказателства от квантовата физика, казва Д-р Д-р. Робърт.
Но има такива учени, които се противопоставят на това разбиране и твърдят, че познаването на квантовата физика не може да бъде разбрано по такъв начин и да отрече теорията на Дарвин.
Критиката, получена от биоцентричната теория:
„Днешната наука отхвърля теориите, които не са съгласни с теорията на Дарвин.

Тя е основата на съвременната наука, а Ланса се занимава с някои странни понятия, които са просто неприемливи. Неговият биоцентризъм не предлага подробно обяснение на съзнанието и игнорира всички изследвания, които са именно за човешкото съзнание.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кадиров пристига под Киев да издаде лично заповедта, 10 000 Чеченски спецназ ще щурмуват Киев
Next: Петков стана за смях в Русия

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.