Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Удвоете реколтата от домати, краставици и други зеленчуци: Веднага поливайте с това домашно чудо
  • Новини

Удвоете реколтата от домати, краставици и други зеленчуци: Веднага поливайте с това домашно чудо

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
ududaskvaskdkasdasss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тор за зеленчуци, който ги предпазва и от вредители, е обикновеното мляко. То съдържа ценни хранителни вещества и витамини и може да подобри качеството на почвата в градината.

Градинарите най-често използват обезмаслено мляко вместо тор. Благодарение на хранителните вещества в млякото ще имате по-здрава реколта.

Чудодеен тор за зеленчуци. Ще се изненадате колко вкусни са плодовете.

Необходими са ви:

1/2 литър мляко
10 л вода
10 капки йод
Смесете съставките и полейте в корените.

Ще ви трябват около 200 мл на растение.

Може да коригирате дозата според вашите нужди.

Всичко, което трябва да направите, е да запазите съотношението на отделните компоненти.

Кисело мляко за ягодите. Ферментиралите млечни продукти е препоръчително да се смесват с хумус, оборски тор и дървесна пепел – тази смес помага за създаване на леко кисела среда, идеална за растеж и развитие на плодовете.

Млякото като убиец на гъбичките. Пригответе млечния разтвор, както следва: 1 част мляко и 3 части вода.

Пръскайте болните листа на всеки 10 дни. Може да започнете с този метод веднага след засаждането, защото той действа и като превенция.

Качеството на почвата ще бъде по-добро благодарение на млякото. Ако изсипете мляко върху почвата около растенията, тя ще бъде много по-качествена, защото ще усвои витамините и минералите, които млякото съдържа.

Много градинари поръсват почвата с мляко на прах, но може да използвате и мляко, разредено с вода.

Млякото предпазва доматите – За да предпазите доматите от гъбички и други болести, пригответе естествен спрей, за който ще ви трябват 1 част мляко и 9 части вода. Пръскайте разсада веднъж месечно.

Това ще предотврати болести и растенията ще растат здрави.

Млякото също отблъсква някои вредители

Разтвор от вода и мляко отблъсква някои бръмбари, които могат да навредят на растенията.

Мляко и меласа – Ако смесите мляко с меласа, може да постигнете още по-добри резултати в растителната защита.

Този разтвор е богат на въглехидрати, така че растенията ще бъдат по-силни и по-устойчиви.

Високоефективен спрей за домати – Гъбичките по листата на краставиците, тиквите или доматите могат да бъдат унищожени.

Млечният спрей е също толкова ефективен срещу гъбички, колкото и скъпите фунгициди от магазина. Всичко, от което се нуждаете, са обикновено мляко и вода, които да смесите в съотношение – 40% мляко към 60% вода (ако рискът е по-висок или се появят първите признаци на гъбички, може да приготвите по-концентриран разтвор).

Въпреки това, смес от 30% мляко към 70% вода е достатъчна за превенция. Няма значение дали използвате обезмаслено или пълномаслено мляко.

Това, което може да защити вашите растения, не е млечната мазнина, а специфичен протеин, който се намира в млякото и върху листата образува защитен слой.

Млечният спрей работи най-добре за предотвратяване на гъбични инфекции по краставици, тикви и домати. Препоръчително е да се пръскат листата на растенията веднъж на всеки 10 дни. Ще постигнете най-добри резултати при нанасянето рано вечер в слънчеви и топли дни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новородено теле води майка крава да поздрави непознат, който им е помогнал да се съберат отново
Next: Така съхранявам домати за зимата: Не добавям сол, оцет, нито вода, доматите са като току що набрани

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.