Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Удвоете реколтата от домати, краставици и други зеленчуци: Веднага поливайте с това домашно чудо
  • Новини

Удвоете реколтата от домати, краставици и други зеленчуци: Веднага поливайте с това домашно чудо

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
ududaskvaskdkasdasss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тор за зеленчуци, който ги предпазва и от вредители, е обикновеното мляко. То съдържа ценни хранителни вещества и витамини и може да подобри качеството на почвата в градината.

Градинарите най-често използват обезмаслено мляко вместо тор. Благодарение на хранителните вещества в млякото ще имате по-здрава реколта.

Чудодеен тор за зеленчуци. Ще се изненадате колко вкусни са плодовете.

Необходими са ви:

1/2 литър мляко
10 л вода
10 капки йод
Смесете съставките и полейте в корените.

Ще ви трябват около 200 мл на растение.

Може да коригирате дозата според вашите нужди.

Всичко, което трябва да направите, е да запазите съотношението на отделните компоненти.

Кисело мляко за ягодите. Ферментиралите млечни продукти е препоръчително да се смесват с хумус, оборски тор и дървесна пепел – тази смес помага за създаване на леко кисела среда, идеална за растеж и развитие на плодовете.

Млякото като убиец на гъбичките. Пригответе млечния разтвор, както следва: 1 част мляко и 3 части вода.

Пръскайте болните листа на всеки 10 дни. Може да започнете с този метод веднага след засаждането, защото той действа и като превенция.

Качеството на почвата ще бъде по-добро благодарение на млякото. Ако изсипете мляко върху почвата около растенията, тя ще бъде много по-качествена, защото ще усвои витамините и минералите, които млякото съдържа.

Много градинари поръсват почвата с мляко на прах, но може да използвате и мляко, разредено с вода.

Млякото предпазва доматите – За да предпазите доматите от гъбички и други болести, пригответе естествен спрей, за който ще ви трябват 1 част мляко и 9 части вода. Пръскайте разсада веднъж месечно.

Това ще предотврати болести и растенията ще растат здрави.

Млякото също отблъсква някои вредители

Разтвор от вода и мляко отблъсква някои бръмбари, които могат да навредят на растенията.

Мляко и меласа – Ако смесите мляко с меласа, може да постигнете още по-добри резултати в растителната защита.

Този разтвор е богат на въглехидрати, така че растенията ще бъдат по-силни и по-устойчиви.

Високоефективен спрей за домати – Гъбичките по листата на краставиците, тиквите или доматите могат да бъдат унищожени.

Млечният спрей е също толкова ефективен срещу гъбички, колкото и скъпите фунгициди от магазина. Всичко, от което се нуждаете, са обикновено мляко и вода, които да смесите в съотношение – 40% мляко към 60% вода (ако рискът е по-висок или се появят първите признаци на гъбички, може да приготвите по-концентриран разтвор).

Въпреки това, смес от 30% мляко към 70% вода е достатъчна за превенция. Няма значение дали използвате обезмаслено или пълномаслено мляко.

Това, което може да защити вашите растения, не е млечната мазнина, а специфичен протеин, който се намира в млякото и върху листата образува защитен слой.

Млечният спрей работи най-добре за предотвратяване на гъбични инфекции по краставици, тикви и домати. Препоръчително е да се пръскат листата на растенията веднъж на всеки 10 дни. Ще постигнете най-добри резултати при нанасянето рано вечер в слънчеви и топли дни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новородено теле води майка крава да поздрави непознат, който им е помогнал да се съберат отново
Next: Така съхранявам домати за зимата: Не добавям сол, оцет, нито вода, доматите са като току що набрани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.