Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ужасяващо! Страшна експлозия в Арсенал, има няколко загинали и ранени. Небето е розово
  • Новини

Ужасяващо! Страшна експлозия в Арсенал, има няколко загинали и ранени. Небето е розово

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
rasrasrasrnasrlasrl.png

Появи се първо видео след инцидента, възникнал в завод „Арсенал“ в Казанлък. Според информацията в социалните мрежи са чути два взрива. От пожарната потвърдиха, че са изпратени техни екипи.

По непотвърдена информация трима души са загинали. Една жена е настанена в спешния център в средно тежко състояние. Две линейки транспортират още ранени от оръжейния завод, съобщава bTV.

През 2020 година двама души пострадаха също при взривове. На 17 октомври 2018 година стана инцидент в цех 120 на завод 3 в „Арсенал“. Тогава аварията изпрати шестима работници в болница, един от тях пострада сериозно.

В средата на март месец същата година 27-годишен служител на „Арсенал” загина, а друг с десетгодишен стаж бе ранен. Тогава стана запалване на смесител в помещение на цех 130 на завод 3.

Не изпускай тези оферти:

Няколко дни след инцидента пострадалият издъхна в болница от тежките рани. Две жертви имаше при взрив на пресоваща машина отново в завод 3 на „Арсенал” април 2016 г.

Както вече БЛИЦ писа силен тътен от взрив и розов дим над завод „Арсенал“ в Казанлък вдигна на крак екипи на Полиция, Пожарна и Спешна помощ. Инцидентът стана около 11:00 часа днес, 4 октомври.

Трима души са загинали – две жени и един мъж, предаде kazanlak.com. Двама души все още се издирват под отломките, трима са ранени и са откарани в Спешна помощ – Казанлък.

Според запознати с дейността на оръжейницата се предполага, че взрива е в Завод 3. Там е съсредоточено производство на продукция, която при евентуален инцидент индикатор е излизането на въпросния розов дим.

Първо ВИДЕО след експлозията, убила работници в „Арсенал“, небето е розово

На място са по няколко екипа на Полицията, Пожарната и линейки. Говори се, че са чути два взрива.

От Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съобщиха, че са информирани за произшествието и се сформира екип, който да бъде изпратен на мястото.

Извънредно: Мощен взрив в завод „Арсенал“, има загинали и пострадали

В „Арсенал“ бяха изпратени два противопожарни автомобила, както и служители от ведомствената пожарна към предприятието. Няколко линейки откараха ранените към болници в Казанлък и Стара Загора.

Все още няма официално изявление от мениджмънта на „Арсенал“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костов рядко се изказва, но следизборно изстреля: Тази партия ще бъде напълно унищожена при коалиция ГЕРБ-ДПС
Next: Историята на един ангел, който тайно плащал болничните сметки на пациенти в нужда, наистина ще ви развълнува

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.