Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • УЖАС! Деси Радева рискувала здравето си в Карловско
  • Новини

УЖАС! Деси Радева рискувала здравето си в Карловско

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
sdasjdasjdasidia.png

Първата дама Десислава Радева е рискувала здравето си и е пренебрегнала лекарските препоръки, за да участва в акцията по спасяването на наводнените села в Карловско, съобщава „Ретро“.

През миналата седмица съпругата на Румен Радев реши самоинициативно да се включи в почистването на опустошените домове в едно от пострадалите села Слатина.

Въпреки че Радева не искала доброволческата й акция да става публично Достояние, посещението й там не можа да остане скрито от медиите.

Оказва се обаче, че постъпката на президентшата, която тя отрече да е с цел пиар, всъщност е била твърде рискована. Нейна приятелка лекарка – Петя Стоянова, сподели във фейсбук, че Радева не бива да извършва тежък физически труд при никакви обстоятелства след сложната мозъчна операция, през която премина.

Не изпускай тези оферти:

Деси знае ли, че не трябва да вдига по-тежко от чаша вода след операцията. Извинявам се, че докторът в мен проговори, преди да изкажа уважение към решението ви да Помогнете!“, пише лекарката към снимка на Десислава и друга нейна близка, на която те ринат пясък с лопати.

Преди година и половина съпругата на Румен Радев постъпи по спешност в болница с оплаквания за силно главоболие. Впоследствие се оказа, че причината са мозъчни аневризми, които бяха отстранени чрез тежка интервенция от екип специалисти на столичната УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ през април 2021 г. Аневризмата представлява разширение на мозъчните кръвоносни съдове, където стената е по-слаба.

Тя може да се пукне и да кърви, а ако нараства, да оказва компресия и да притиска останалите мозъчни съдове, водейки до изключително тежки усложнения и здравословни проблеми.

Очевидно обаче Радева не щади здравето си след кошмара, през който премина, и въпреки препоръките на лекарите. По-рано това лято тя предприе и друго рисково начинание – да измине дългия и изтощителен религиозен маршрут Камино, по който поклонници от цял свят търсят душевен мир и опрощение.

По време на похода тя бе придружавана от личната си охранителка Елисавета Толева. „Ретро“ научи още, че въпросната служителка на НСО е била плътно до Десислава и на благотворителната й акция в Слатина. Толева е била с цивилни дрехи, гумени ботуши и манта, но е стояла неотлъчно до Десислава през цялото време, като и тя самата е участвала с физическа помощ.

Толева е сред най-старите кадри на НСО и е охранявала и друга първа дама – Зорка Първанова. В Слатина заедно с тях е била и столичната бизнес дама Павлина Ковачева, която е собственичка на бутик за дрехи, от който в последно време Десислава редовно подбира тоалетите си за официални събития и посещения в чужди страни.

В селото първата дама се разхождаше с охранителката си от НСО Елисавета Толева

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила
Next: Истинската причина за трагичния пожар в хотел Централ в София ще ви потресе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.