Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украинката Наталия: Руски войници първо убиха мъжа ми, а после ме изнасилиха многократно
  • Новини

Украинката Наталия: Руски войници първо убиха мъжа ми, а после ме изнасилиха многократно

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
natnantantaliq.jpg

Татяна изглежда изтощена. Във видеоразговор с германската обществено-правна медия rbb 46-годишната жена разказва за ужаса, който е преживяла, когато руски войници са екзекутирали мъжа ѝ.
Татяна се намира някъде в Западна Украйна, но не иска да каже къде точно, защото се страхува, пише „Дойче веле“.

Преди началото на войната Татяна и съпругът ѝ Юри живеели в Киев заедно със своята 10-годишна дъщеря Алина. Когато Русия напада Украйна в края на февруари, тримата решават да напуснат столицата. Семейството взима 81-годишната баба Олга и потегля към село Богдановка, на 40 километра североизточно от Киев. Преди няколко години там те си построили дача.

Когато най-после Татяна и Алина успяват да се измъкнат от шахтата, войниците вече са си тръгнали. Бабата е непокътната, а един съсед им се притичва на помощ. В неговата къща те срещат други жертви. Една от тях е Наталия. Нейният мъж е убит, след като войниците намерили яке, което им заприличало на камуфлажно в автомобила му. Тя разказва: „Руските войници ми казаха, че са убили мъжа ми, защото бил нацист, а той беше най – обикновен, работещ човек, грижовен съпруг и баща“.

Наталия е изнасилена многократно, докато четиригодишният ѝ син плаче в съседната стая.

На 10 март жените решават да напуснат Богдановка с кола. „Виждахме понякога знаци, предупреждаващи за мини. Но ние въпреки това поехме по пътя. Просто искахме да се измъкнем от този ад“, спомня си Татяна. Главната прокурорка на Украйна Ирина Венедиктова обяви, че е започнато разследване по случая на Наталия – за убийство и изнасилване.

Насилието над цивилни е военно престъпление

Преди броени дни организацията „Human Rights Watch“ публикува няколко свидетелства на очевидци за екзекуции на цивилни граждани и изнасилвания. И екипът на rbb24 е разговарял с очевидци. В Берлин журналистите се срещат с бежанец от Ирпин, който е станал свидетел на убийства на цивилни украинци.

„На сутерена на девететажна сграда имаше магазин. Руските войници разбиха вратата и искаха да разграбят хранителните стоки. Но тогава чуха глас от мазето“, спомня си Юсуф. „Окупаторите влязоха и измъкнаха осем-девет души. И веднага разстреляха всички.“

Ако всички тези истории се потвърдят от независим източник, ще се докаже, че става въпрос за военни престъпления, казва преподавателят по международно право и международно наказателно право Кай Амбос. Амбос е съдия в Хага – в извънредния наказателен трибунал за Югославските войни.

„В случаите, когато цивилните стават жертви на насилие, било то убийство, жестоко отношение или сексуално престъпление, налице е нарушение на основния принцип за защита на цивилното население и съответно – извършване на военни престъпления“, казва експертът по международно право.

Още в първите седмици на войната се видя, че руската армия не щади цивилната инфраструктура, включително болници и театри, подчертава историкът Зьонке Найцел от Университета в Потсдам. „На всички беше ясно, че с действията на руските войски, с обстрелите на градовете вече е премината една определена граница“, казва историкът.

Извършила ли е Русия престъпления срещу човечеството?

За момента експертите не са категорични дали могат да се повдигнат обвинения и за престъпления срещу човечеството. Това изисква системно нарушаване на човешките права.

„Ще трябва да обвиним руското правителство, че води война не само с цел да завладее или цяла Украйна, или поне Източна Украйна. Ще трябва да го обвиним и в престъпления срещу човечеството чрез политика на систематично нарушаване на човешките права. Разбира се, това е много трудно за доказване“, казва Амбос.

Служителите на „Amnesty International“ сега събират доказателства за военни престъпления на място и ги документират за наказателно преследване пред Международния наказателен съд в Хага. Сред тях може да попадне и случаят с убийството на Юри. Татяна и дъщеря ѝ все още са в Западна Украйна, но се надяват да стигнат отново до Богдановка, за да погребат своя съпруг и баща.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убиха зверски обичания Гошко в подлеза при бившия хотел Плиска под Цариградско шосе
Next: БОМБА: Ето как озверилият Путин ще открадне парите и имотите на българите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.