Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украински бежанци цакат хотелите по родното море с тази схема
  • Новини

Украински бежанци цакат хотелите по родното море с тази схема

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
beuejenanicic.jpg

Част от украинските бежанци безразборно напускат хотелите с по-ниска категория и отиват в по-луксозните места за настаняване. Това заяви управител на двузвезден хотел в курортния комплекс Златни пясъци, пише „Телеграф“.

Казус
„В момента от това да приютим хората, които бягат от война, се получава конкурентната среда, която не е такава, каквато би трябвало да бъде. Често украински граждани, настанени абсолютно безплатно в двузвезден хотел, се самонастаняват в по-висока категория, тъй като колегите отвориха на първа линия 4- и 5-звездни хотели.

Ако са решили да го направят, никой не може да ги спре. Да, от една страна те не са затворници и никой не може да ги задържи в един хотел, но от друга страна – това нещо е напълно нерегулирано от институциите в България, както и от бранша.

Получава се нелоялна конкуренция, но за разлика от туристическия сезон тук тя е напълно неконтролируема, тъй като украинските гражданин са напълно безплатно настанени, както при нас, така и в 5-звезден хотел“, коментира хотелиерът.

Той и колегите му очакват решение от държавата, ако има някакъв начин украинските бежанци, които са настанени в хотел или къща за гости, да се ограничават и да не се местят безразборно в други хотели.

Над 130 са хотелите, подслонили бягащи от войната в Украйна, които до момента са подали заявления за подпомагане от държавата.

Средствата ще бъдат преведени по сметките на хотелиерите до 15 април. Според подадените от тях до момента заявления и фактури до средата на месеца ще бъдат изплатени общо над 6 милиона лева. На този етап не се предвижда увеличение на парите за нощувка на човек бежанец от Украйна, която е 40 лева на ден.

Трик
В същото време собственик на къща за гости в гр. Мартен, на около 10 км от Русе, където нощувката по принцип струва 10 лв. на вечер, е решил да се добере до обещаните от правителството по 40 лв. на ден. Там са били настанени 9 души от Украйна – двама инвалиди и пет деца.

В стаите не е било топло, храната – оскъдна. Екип на „Каритас“ – Русе, е извел хората и ги е настанил в общински център.

За този случай адвокат Николай Колев, доцент в Нов български университет, обясни, че българите са добронамерени, но има и такива случаи и собственикът може да бъде санкциониран. „Има държавни органи, които осъществяват контрол.

Това не е само съответната община или структурите на Държавната агенция за закрила на бежанците, Министерство на туризма и неговите органи. Така или иначе тази ситуация, която възникна в България и не само, въобще в цяла Европа, ни завари неподготвени не само нас, но и Европейския съюз“, каза адвокат Колев, цитиран от БНР.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка умря на път за кръщенето на бебето си
Next: Тест за наркотици! Леш в почивния ден, Бойко Борисов попиля управляващите!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.