Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Украински войник сам се взриви заедно с мост, за да спре нахлуващите в родината му руски танкове
  • Новини

Украински войник сам се взриви заедно с мост, за да спре нахлуващите в родината му руски танкове

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
ukroviniink.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

“В този труден за страната ни ден, когато украинският народ се бори саможертвено с руските окупатори във всички посоки, едно от най-тежките места на картата на Украйна е Кримското кръстовище, където батальон на първите врагове е започнал да нахлува и се е изправил срещу украински батальон.”, съобщава украинската армия.

За да се спре преминаването на танковата колона, е взето решение за взривяване на автомобилния мост на Гениче.

“За изпълнение на тази задача е извикан инженерът Виталий Володимирович. Мостът е взривен, но младият украински войн не е имал време да излезе от там. По думите на братята му по оръжие Виталий излязъл от контак и уведомил, че взривява моста. Чула се експлозия веднага. Брат ни беше убит. Героичният му акт значително забави тласъка на врага, позволявайки на звеното да се премести и да организира отбраната.”

Командването на морската пехота ще се обърне към висшето командване за присъждането на държавната награда на Виталий Володимирович.

“Руски нашественици, знайте, под краката ви земята ще гори! Ще се борим докато сме живи! И докато сме живи ще се борим!”, посочват от украинската армия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Адът идва на 9-ти март. Страшна прогноза на феномена Божидар Караджов за войната
Next: Яна Маринова към Путинофилите: Айде на вас да се случи, това което става с хората в Украйна

Последни публикации

  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
  • Когато бях на пет, а брат ми на десет, майка ни ни даде пари за сладолед. Брат ми предложи:
  • Единадесет години. Толкова време беше минало от инцидента, който отне първата съпруга на Дамян и остави две деца, още твърде малки, за да разберат какво значи да загубиш света си.
  • Съпругата ми беше в шестия месец и до вчера едва се качваше по стълбите без да се задъха. Никога не се беше интересувала от спорт, а сега ставаше преди изгрев, връзваше косата си стегнато и излизаше с бутилка вода, сякаш отива на изпит, от който зависи всичко.
  • Имам малка сватба и не мога да си позволя детегледачка. Затова помолих мащехата си да остане вкъщи и да се грижи за осеммесечните ми близнаци. Тя заяви: „Не съм ти слугиня!“ Аз ѝ отвърнах: „Не си прави труда да идваш!“
  • Татко си тръгна, когато бях на девет.
  • След като видя няколко приятели да преживяват горчиви разводи, съпругът ми Петър изведнъж обяви, че иска да подпишем брачно споразумение след сватбата. Седеше срещу мен с онзи спокоен поглед, който винаги ме е карал да вярвам, че каквото и да каже, ще е разумно.
  • Планирах кратка почивка, от онези уж невинни дни, които човек си обещава, че ще му върнат въздуха. Не беше бягство, поне така си повтарях. Беше просто пауза. Да изключа телефона, да не слушам чужди тревоги, да се разхождам без посока и да се преструвам, че животът ми не е списък със сметки и непроговорени изречения.
  • На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“ Хартията беше тънка, а буквите сякаш натежаха в ръката ми, като че ли държах не просто покана, а последен шанс.
  • Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия, който се усмихне. Руна е тревожна хрътка, с очи като тъмни кладенци, в които се крият стари страхове.
  • Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис на прясно изпечено тесто, тихо тракане на чаши, приглушени разговори, които се смесват и стават фон за чужди животи. Бях си казала, че ще мина през деня без изненади, ще си запиша лекциите наум, ще се прибера и ще преговоря за изпита по гражданско право, а после ще броя до заспиване вноските по кредита за жилище.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.