Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална драма с феноменален участник в Стани богат. За играта му ще се говори дълго време
  • Новини

Уникална драма с феноменален участник в Стани богат. За играта му ще се говори дълго време

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
dfbfdgnghnfgmhjmhj.png

Мартен Демирев, който ръководи няколко бизнеса в различни сфери, направи блестяща игра в „Стани богат“ тази вечер.

Той рискува за отговорите на повечето въпроси, но това му донесе успех, тъй като спечели 20 000 лева. Мартен дори можеше да си тръгне с 10 000 лева повече, ако беше послушал интуицията си.

Преди Демирев да се впусне в своето телевизионно приключение, за него се разбра, че е спасил живота на жена, и той се върна към този драматичен момент от живота си.

Бях студент със сегашната ми съпруга, тогавашна приятелка. Видяхме суматоха в хода, хората тръгнаха да излизат, дим. Прескочих терасата, тя беше на съседната тереса, жената беша заспала и тенджерата щеше да тръгва вече да направи белята. Събудих я и я изведох. Като дойдоха пожарникарите, ме питаха дали си търся работа, но аз им казах, че имам други планове, разказа по bTV Мартен.

Той постигна и нещо, което се случва за първи път в телевизионната игра, след като стигна до въпрос за 10 хиляди лева без жокери.

За 1000 лева той бе попитан: „Кой в продължение на столетия е получавал тройна корона, наречена тиара“? – Президентът на САЩ, Кралят на Великобритания, Канцлерът на Германия и Папата, и Мартен позна, че е главата на Римокатолическата църква.

Въпросът за 1500 лева бе: „На коя планета в Слънчевата система човек ще тежи най-много?“ – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.

Тук Мартен правилно заложи на четвъртата опция.

Последва въпрос на Ники Кънчев за 2000 лева: „Кой класически композитор е автор на т.нар.- Турски марш“? Бетовен, Моцарт, Щраус, Бах.

Оттук нататък роденият в Провадия мъж започна с рисковете и първият от тях бе свързан с Моцарт.

Деветият въпрос бе: „В състава на коя бивша съветска република се намира автономната област Аджария“? – Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан.

Мартен се усмихна, тъй като знаеше, че става въпрос за Грузия от материал, който е прочел преди дни.

Играчът заключи сумата от 5000 лева, за която му бе зададен следния въпрос: „Кой от филмовите герои на Ал Пачино не пресъздава реално съществувала личност?“ – Джак Кеворкян, Джон Милтън, Фил Спектър, Алдо Гучи
Демирев вярно маркира Милтън.

За 10 000 лева той бе попитан: „Песен на кой изпълнител си пуска Бъз Олдрин в момента, в който стъпва на лунната повърхност“? – Майкъл Джексън, Барбара Страйсънд, Луис Армстронг, Франк Синтара.

След като се замисли малко, Мартен реши, че е крайно време да използва първия си жокер и поиска „50:50“. Компютърът остави Майкъл и Франк, и той вярно маркира Синатра.

Въпросът за 20 000 лева беше: „Коя личност от френската история намира смъртта си на 10 термидор, година II“? – Луи XVI, Наполеон, Робеспиер, Жана д’Арк.

Мартен се обади на Траян Димитров от София, но след неговият приятел не му бе полезен, отново заложи на сляпо и след като улучи с Робеспиер, стигна до въпрос за 30 000 лева: „Кой от демонстративните спортове, включвани в олимпийските игри, се нуждае от топка“? – Глима, Сават, Баска пелота, Кабади.

Участникът призна, че 20 бона е нелоша сума, но много му се иска да отвори и въпрос за 50 000 лева. Тъй като не знаеше отговора, той извика на помощ от публиката Сашо Блажев, който направи връзка между топка и пелота, но уточни, че не е сигурен дали е прав.

Демирев също клонеше към този отговор, но не послуша Блажев и реши да се откаже. Вече извън играта той посочи Баска пелота и за негово съжаление това се оказа верния отговор, пише vihrogon.bg. Мартен обаче в никакъв случай не бе разочарован, тъй като тези пари щели му помогнат да довърши ремонта на къщата си в село Приселци край Варна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кристина от Ергенът с разкрития за предаването: Ето ви цялата истина! Всеки ден ни носеха…
Next: Веригата Lidl прави нещо изключително за първи път у нас – клиентите доволни!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.