Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна
  • Новини

Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
gdfsghfghddfghghfgh.png

Уникална къща с миди и рапани привлича погледите на българи и чужденци във Варна. Къщата е покрита с черупки от най-различни миди.

 

На стената са изобразени Исус Христос и Богородица и Иисус.

„Никога не знаеш на какво ще се натъкнеш, докато обикаляш из уличките“, пише чужденецът, който е качил снимките. Имам късмета да живея срещу тази къща и да ѝ се наслаждавам всеки ден! Много труд и огромно желание са вложени в това красиво творение!“, обяснява варненец в социалната мрежа.

От коментарите става ясно и кое е мястото, на което се намира красивата къща. Всеки, който иска да я види, може да го направи на ул. „Никола Чернишевски“ в квартал „Трошево“, в район „Младост“.

А ето и нейната история:

В истинско произведение на изкуството е превърнал фасадата на дома си Делян Витанов от Варна. Той е декорирал къщатата си с хиляди миди и рапани. Направата на паната е отнела две години. В начинанието помагали всички в семейство.

Идеята за разкрасяването на къщата възникнала спонтанно. Най-трудно било събирането на хилядите мидени черупки и рапани, почистването и сортирането им по големина. В това начинание участвало цялото семейство. Така ден след ден с много труд и търпение Делян Витанов успял да преобрази фасадата на къщата си.

На една от външните стени е изобразена Богородица. Паното е изработено заради едно от децата на семейство Витанови – Тереза.

„Претърпя много тежка операция. И си бях обещал да купя голяма икона и да я осветя в нейна чест, но не можах да си го позволя. Реших сам да си направя“, казва Витанов пред БНТ.

С миди и рапани са украсени електромерът, кабелите, дори водосточната тръба. А на стената към вътрешния двор Делян е нарисувал образите на Левски, Ботев, Раковски и Вазов.

„Ботев и Левски съм ги рисувал, за да видят децата и да помнят, че е имало преди нас хора, които са мислили за тази държава, за нашата България“, посочи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите
Next: Хиляди домакинства в България изтръпнаха: Задава се голяма промяна с водомерите и топломерите

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.