Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникални минерални извори до София лекуват редица заболявания
  • Новини

Уникални минерални извори до София лекуват редица заболявания

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
gfhddghjdhgjfhgjhg.png

Панчарево е разположено на 12 кm югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица.

 

Панчаревските минерални извори имат богата история, която датира от тракийско и римско време. Траките оценили по достойнство минералните води и красотите на територията на Панчарево и твърде отдавна се поселили в местността Риляник. Римляните след превземане на македонското царство разположили свой военен лагер, наблюдателна крепост и селище също в близост до изворите.

 

Още от древността изворите били основно два – един на брега на Искъра и друг до пътя, където били построени римските бани. Според стара легенда римската баня била построена по повеля на император Константин Велики, живял в Сердика заедно с дъщеря си.

 

Вярна ли е легендата за създаване на банята не е ясно, но със сигурност се знае, че някъде в този период римляните построили на минералните извори в Панчарево седем големи и малки басейни вероятно на открито, които се отличавали с голяма изящност и красота. Нарекли баните „Чезаре – Царски“! От размерите на откритите на това място римски паметници може да се предположи, че района около изворите е използван и за ритуали и погребения на знатни личности.

 

Находище Панчарево се състои от две гру­пи топ­ли ми­не­рал­ни извора. Во­ди­те на гор­ния из­вор из­ти­чат от напукани сред­нот­ри­ас­ки до­ло­ми­ти по раз­лом (с поч­ти из­ток-за­пад­на посока). Кап­ти­ран е през 1937 г. с хо­ри­зон­тал­на га­ле­рия под пъ­тя за Со­фия. Втората група е на 20 мет­ра по-нис­ко, на контакт на доломити и андезити.

 

Преди завиряването на Панчаревското езеро (1955-1959 г.) е построен каптаж, представляващ вертикална шахта в езерото до неговото дъно и свързана с мост с брега, по която с помощта на помпа водата се и транспортира до потребителите. Този оригинален каптаж, проектиран от инж. Павел Петров носи името “Ка­ца­та”, “Гъ­ба­та”.

 

Минералната вода може да се прилага за питейно, инхалационно и външно балнеолечение при хронични заболявания на:

– стомашно-чревния тракт

– жлъчно-чернодробната система

– пикочо-отделителната система

– сърдечно-съдовата система

– дихателната система

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо се грижи сам за 7 годишното си внуче, чиято майка починала на Рождество, деца решиха да помогнат
Next: Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.