Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по български! Как се пише: нощта или ноща? Ето как е правилно
  • Новини

Урок по български! Как се пише: нощта или ноща? Ето как е правилно

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdvdfsgfhfghfgh.png

Пълен член (-ът или -ят) се употребява в следните случаи:

  • Членуваната дума изпълнява служба на подлог в изречението. За проверка се използва замяната с той. Ако това е възможно, значи думата е подлог и получава пълен член.

    Явно конникът се бе спотаил и ги дебнеше.
    (Явно той се бе спотаил и ги дебнеше.)
     

    Преди две години строежът бе завършен, но вече е започнал да се руши.
    (Преди две години той бе завършен, но вече е започнал да се руши.)

    Съдът разпореди синът да бъде заличен от списъка на свидетелите.
    (Съдът разпореди той да бъде заличен от списъка на свидетелите.)

    ► В случай че към членуваната дума има несъгласувано определение, се заменя цялото словосъчетание.

    Епицентърът на окачественото като „слабо“ земетресение е бил на около 30 км от Каламата.
    (Той е бил на около 30 км от Каламата.)

     

  • Членуваната дума изпълнява служба на съгласувано определение или приложение на подлога. За проверка се използва замяната с той на цялото словосъчетание, в което е включена думата. Ако това е възможно, значи тя е съгласувано определение/приложение и получава пълен член.

    В дългата си история прекрасният замък е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище.
    (В дългата си история той е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище).

    Управителят Петър Колев се надява в близките дни проблемът с електричеството в хотела да бъде решен.
    (Той се надява в близките дни проблемът с електричеството да бъде решен.)

    Еверест – най-високият връх в света, е част от Хималаите.
    (Той е част от Хималаите.)

    ► Ако пред членуваната дума има предлог (на, с, в, за, от, пред и др.), тя не може да бъде подлог, нито съгласувано определение или приложение на подлога и се членува с кратък член (-а или -я).

    Всеки месец превеждам пари на сина ми, който учи в Дания.
    Тук ще намерите идеи и предложения за абитуриентския бал.
     

     

  • Членуваната дума в изречението е след някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение ’съм’), остана/оставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’).

    Андрис Берзинш е новият президент на Латвия.
    Как преценяваш факта, че в един момент ти се оказа най-важният служител във фирмата?
    Отборът на Парагвай просто изглеждаше най-силният в квалификациите.
    Ford S-Max стана автомобилът на годината в Европа.
    Подходът трябва да си остане същият.
    Покритието представлява процентът от заявките за реклами, в резултат на които е получена поне една реклама.
     

     

  • Членуваната форма е обръщение.

    Хей, ти, новият, какво правиш там?
    Свидетелят, елате по-близо!
     

     

  • Членуваната форма е употребена самостоятелно в заглавие на книга, филм, пояснителен текст към снимка, диаграма, таблица и др.под. и не се намира след предлог:

    „Прекрасният нов свят“
    „Козият рог“
    „Сексът и градът“
    Моят син като ученик
    Но: „По пътя“

    ► Ако заглавието включва прозвище или прякор, думата се членува с кратък член.

    „Красавицата и Звяра“
    „Вълка от Уолстрийт“

  • Правилата за употреба на пълния и краткия член са задължителни само за писмената реч.

    Continue Reading

    Previous: Край на мистерията: Тази гореща блондинка печели Ергенът 3
    Next: Какво означава всяка отделна цифра от ЕГН-то?

    Последни публикации

    • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
    • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
    • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
    • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
    • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
    • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
    • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
    • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
    • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
    • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
    • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
    • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
    • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
    • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
    • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
    За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

    Последни публикации

    • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
    • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
    • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
    • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
    • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
    Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.