Всички ние познаваме сегашният град Дупница, но има още един, който е носил това име. Той е вторият най-малък град в нашата страна.
Ето какво означава най-вероятно името Дупница и каква е историята на този специален град.
Какво означава Дупница
Официалното обяснение, което се дава е това на академик Йордан Иванов, който смята, че идва от старобългарската дума доупънъ – дупчест, издълбан. Някои спекулират, че идва от думата дъб, но има и по-различни гледна точка.
Първото описание на Дупница дава граф Антоан Андреоси през 1812 година, който преминава през града на път към Цариград. Той описва, че Дупница се намира в най-тясната част на долината (Дупишката котловина). Тоест може да се приеме като град на долината или град разположен в основата на високи върхове. Това дава една друга перспектива на името и обяснява защо това име е носено и от един друг град, съобщава poznanieto.bg.
Кой друг град е носил името Дупница
Става въпрос за град Маджарово. Той се намира в област Хасково, в близост до река Арда и е вторият най-малък град в България след Мелник. Дълго години селището е носило името Ятаджик. По-късно е преименувано на Дупница, а сегашното си име носи едва от 1959 година в чест на големия герой Димитър Маджаров.
Подвигът на Димитър Маджаров
Втората Балканска война завършва трагично за нашата страна и води след себе си до Първата национална катастрофа. Един от нейните аспекти е свързан с българските бежанци, които се налага да бягат от родните си земи, за да потърсят сигурност в границите на държавата България.
Такъв е и случаят през октомври 1913 година. Границата е минавала на река Арда около Маджарово. На 4 октомври българските бежанци се опитват да прекосят реката и да намерят спасение от преследващия ги башибозук. Турската войска ги застига на самата река, но тогава се намесва Димитър Маджаров.
Той е български революционер, войвода на революционната ни организация в Македония и Тракия. Той е доброволец по време на Балканските войни и осигурява защитата на българското население. По това време е начело на чета заедно с другаря си Руси Славов. Двамата успяват да забавят нападението на турската войска и това води до спасяването на повече от 10 000 български бежанци. За съжаление, подвигът им не минава и без жертви. Смята се, че загиват около 1000 български бежанци.
В знак на признателност за неговата жертвоготовност, през 1959 година по искане на жителите на селището, то е преименувано в негова чест и носи името му.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: