Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Името на този български град е арабско и значи планина
  • Новини

Урок по география: Името на този български град е арабско и значи планина

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
sdfbgfbdfbgfnhgmhjmhj.png

Джѐбел е град в Южна България. Той се намира в Област Кърджали и е в близост до град Момчилград. Градът е административен център на община Джебел. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3708 души по настоящ адрес и 8707 души по постоянен адрес.

Джебел се намира в Родопите. Заобиколен е от иглолистни гори. В близост до града се намира и естествен дъбов парк. Лятото е горещо, зимата е мека, почти безснежна. Средните юлски температури са около 24 °C, средните януарски са около 0 °C. Районът на Джебел се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене – до 2250 часа, максимуми през юли и август.

Името на Джебел (тур.Cebel) е с арабски корен (جبل, jabal) и в буквален превод на български означава „планина“.

През древността районът е населяван от тракийски племена. До 9 век, когато е включен в границите на Първото българско царство, е в пределите на Римската империя и по-късно на Византия. През 60-те години на 14 век районът е завладян от османците. След Балканските войни е присъединен към България. До 1934 година носи името Шехджумая и е в границите на Мастанлийския окръг. От 1934 до 1949 година е включен в Старозагорския окръг.

През 1940 г. към землището на с. Джебел са присъединени селата Главатарци и Едноверци. През годините между 1949 и 1959 г. е в Хасковския окръг, а през 1959 г. Джебелска община е административно подчинена на Кърджалийския окръг. През 1969 г. село Джебел е обявено за град. Същата година към него са присъединени селата Готварско и Дихановци. През 1986 г. към землището на селото е присъединено и село Генерал Фичево.

Етническият състав включва 1828 турци и 339 българи.

Основните вероизповедания са християнство и ислям.

Тютюнопроизводството е традиционен за общината отрасъл, но през последните години силно намалява. Други отрасли на икономиката са производството на текстил, металургия и металообработване (конструиране и производство на качествени хидравлични цилиндри за различни сектори на Европейския пазар).

Първото училище отваря врати на 1 ноември 1925 г. Сега на територията на града има две училища – Средно общообразователно училище „Христо Ботев“ и Професионална гимназия „Руска Пеева“.

В границите на община Джебел се намира крепостта Устра.

Друга забележителност е Счупената планина, която се появява около 1900 г. в резултат на силно земетресение. Посреднощ, докато навън бушува буря, страшен гръм разтърсва с. Казаците, намиращо се в непосредствена близост до планината. В резултат на изместването на пластовете част от селото се оказва на върха на планината. Планината представлява стар вулканичен масив и има богато находище на перлит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Мощен бизнесмен от Израел строи малък град край Варна
Next: Извънредна новина от последните минути за България и Шенген

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.