Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Името на този български град е арабско и значи планина
  • Новини

Урок по география: Името на този български град е арабско и значи планина

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
sdfbgfbdfbgfnhgmhjmhj.png

Джѐбел е град в Южна България. Той се намира в Област Кърджали и е в близост до град Момчилград. Градът е административен център на община Джебел. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3708 души по настоящ адрес и 8707 души по постоянен адрес.

Джебел се намира в Родопите. Заобиколен е от иглолистни гори. В близост до града се намира и естествен дъбов парк. Лятото е горещо, зимата е мека, почти безснежна. Средните юлски температури са около 24 °C, средните януарски са около 0 °C. Районът на Джебел се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене – до 2250 часа, максимуми през юли и август.

Името на Джебел (тур.Cebel) е с арабски корен (جبل, jabal) и в буквален превод на български означава „планина“.

През древността районът е населяван от тракийски племена. До 9 век, когато е включен в границите на Първото българско царство, е в пределите на Римската империя и по-късно на Византия. През 60-те години на 14 век районът е завладян от османците. След Балканските войни е присъединен към България. До 1934 година носи името Шехджумая и е в границите на Мастанлийския окръг. От 1934 до 1949 година е включен в Старозагорския окръг.

През 1940 г. към землището на с. Джебел са присъединени селата Главатарци и Едноверци. През годините между 1949 и 1959 г. е в Хасковския окръг, а през 1959 г. Джебелска община е административно подчинена на Кърджалийския окръг. През 1969 г. село Джебел е обявено за град. Същата година към него са присъединени селата Готварско и Дихановци. През 1986 г. към землището на селото е присъединено и село Генерал Фичево.

Етническият състав включва 1828 турци и 339 българи.

Основните вероизповедания са християнство и ислям.

Тютюнопроизводството е традиционен за общината отрасъл, но през последните години силно намалява. Други отрасли на икономиката са производството на текстил, металургия и металообработване (конструиране и производство на качествени хидравлични цилиндри за различни сектори на Европейския пазар).

Първото училище отваря врати на 1 ноември 1925 г. Сега на територията на града има две училища – Средно общообразователно училище „Христо Ботев“ и Професионална гимназия „Руска Пеева“.

В границите на община Джебел се намира крепостта Устра.

Друга забележителност е Счупената планина, която се появява около 1900 г. в резултат на силно земетресение. Посреднощ, докато навън бушува буря, страшен гръм разтърсва с. Казаците, намиращо се в непосредствена близост до планината. В резултат на изместването на пластовете част от селото се оказва на върха на планината. Планината представлява стар вулканичен масив и има богато находище на перлит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Мощен бизнесмен от Израел строи малък град край Варна
Next: Извънредна новина от последните минути за България и Шенген

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.