Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?
  • Новини

Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
csacadscdsgdfhdfhgf.png

България е разделена на 28 административни области. Най-малката от тях е област Видин с население около 75 000 души.

 

По-любопитното обаче е, че Видин не е градът с най-малко жители. Всъщност административният
център на Смолянска област – Смолян, е на първо.

 

Област Смолян – 96 284 души

Град Смолян – около 30 000 по постоянен/ около 28 000 по настоящ

Въпреки че град Смолян е най-малкият по население, той определено се бори за
приза най-дълъг град в България. Разположен е по поречието на река Черна и река
Бяла и дължината му е около 25 километра.

 

Според “бащата на историята” Херодот, той е населяван от траките от 3000 години
преди новата ера.

Имената на град Смолян през годините

 

Ахъ Челеби

Това е името, запазено от османските документи за селището. То се свързва с придворния
лекар на султана – Ахъ Челеби – това се случва още през 1519 година. По-късно
това наименование получава съответната административна област, а Смолян получава
друго име

 

Пашмаклъ/Пашмакли

Това е следващото наименование, което получава селището. За неговия произход
не се знае много, но то запазва това си име в течение на дълъг период от време.

Дори когато Смолян се връща в пределите на България през 1912 година, селището
запазва своето име чак до 1934 година, когато е преименувано на Смолян.

 

Смолян

Текущото име на град Смолян се свързва с тракийското племе смоляни. За тях се
знае, че са присъединени към България по времето на хан Пресиян. Те вдигат бунт
,и с помощта на кавхан Исбул стават част от Българската държава. Постепенно биват
интегрирани изцяло в нея и се построява крепостта Аетос(орел), която служи за
команден център на региона.

 

Пашмакли се преименува спрямо най-старото си име през 1934 година. През 1960
година, се обединяват градовете Смолян и Устово, и селата Езерово и Райково и
формират днешния облик на град Смолян.

Това е и една от причините Смолян да бъде
смятан за най-дългият град в България, тъй като на практика в себе си той съчетава
цели 4 големи населени места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител
Next: Директорката на училището в Дупница хвърли тежки обвинения върху изчезналата Ивана

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.