Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години
  • Новини

Урок по история: Ето кой е най-богатият българин през последните 200 години

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
qwrwquraskfksdfsd.png

Когато говорим за богатство, разбира се, е много трудно да сравним хората от различните поколения, за да можем дадем отговорът на този въпрос. Ще ви представим историята на един от най-богатите – а защо не и най-богатитят българин за последните 200 години – хаджи Ненчо Палавеев. Научете уникалната му история.

Кой е хаджи Ненчо Палавеев?

Роден в Копривщица, като точната година не е ясно, тъй като на различните негови документи се посочват различни години, но най-вероятно е 1859 година. Първородния син на семейство Палавееви се ражда в много богато семейство – още на 10 години прави семейно пътуване по Божи Гроб и става хаджия – нещо което се е смятало за връх в постиженията на всеки богат човек.

За богатството на неговото семейство говори факта, че през 1873 година младият Ненчо заминава да помага на баща си в търговската им кантора в Кайро. Там той открива тайните на занаята и се показва като особено способен ученик – успява веднага да завърти собствен успешен бизнес, управлявайки сладкарница, съобщава Poznanieto.bg.

По-късно успява да купи и цял керван, който също му носи доходи. Изпробвайки различни свои идеи го води до Цариград през 1878 година, където развива свой собствен бизнес. След оттеглянето на баща му от активна работа през 1882 година, Ненчо Палавеев поема управлението на канторите в Кайро и Александрия и показва завиден търговски нюх, който не го напускал през цялата му кариера.

Търговският нюх на Ненчо Палавеев

Показва завидни умения в търговията като пътува до много точки в Африка и Азия и успява да играе ролята на посредник при търговията на различни ценни стоки от различните краища на двата континента. Огромна роля играе и местоположението на бизнеса оставен не случайно от баща му в Египет – средище на търговията на Близкия Изток по това време.

От друга страна хаджи Ненчо се напасва и към идващите нови времена – успява да купи акции от дружеството строител на Суецкия канал, което се оказва много успешна инвестиция. Има даже и акции в дружеството строящо Панамския канал. Нещо, което е малко известно за него е , че той и баща му имат руско гражданство – името на руския му паспорт е Анести Антоан Жиата.

Доказателства в подкрепа на това твърдение са близките отношения на семейството с Петко Каравелов, който го кани да се учи в Русия. При посещението на бъдещия последен руски цар Николай II през 1894 година в Египет, лицето което се занимава с организацията на престоя му е точно Ненчо Палавеев. Това показва неговите сериозни контакти на много високо ниво както в Русия така и във Великобритания и САЩ.

Завръщане в България

Задоволил своята жажда за богатство, Ненчо Палавеев се завръща в родната Копривщица през 1925 година и започва активно да се занимава с благотворителна дейност.

Изгражда много паметници свързани с миналато на града, инфраструктурни проекти и дори издържа сам цяла гимназия.През 1934 година създава собствена фондация, която да продължи неговата дейност и за в бъдеще. Напуска този свят през 1936 година, като след смъртта му , неговата фондация управлява наследството му и е продължила меценатската му дейност.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за рейнджъра, Слави Т. Трифонов и купената къща
Next: Румен Радев и гаджето му Теди Мудева грабнаха сърцата на България в Игри на волята

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.