Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Загадките на самотната кула в Сакар, където цар Калоян разбива кръстоносците
  • Новини

Урок по история: Загадките на самотната кула в Сакар, където цар Калоян разбива кръстоносците

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
ckaskvcdskvkfdbfgb.png

По южните склонове на планината Сакар се плъзга граничната бразда с Република Турция и свършва днешна България. Малките селца са почти обезлюдени, а с годините природата постепенно превзема разрушените къщи. Един почти забравен край на родината, изпъстрен с древна история.

Ако някога се озовете в село Маточина, погледът ви задължително ще попадне на самотна кула, извисяваща се североизточно от центъра. Възвишението е достъпно само откъм селото и стратегическата му позиция е използвана по римско време. Там е била изградена военната крепост Букелон. Очертанията на укреплението личат и днес, но най-запазена е кулата.

През 1205 г. в района се води една от най-славните битки в нашата история. Цар Калоян разгромява кръстоносците и пленява император Балдуин Фландърски. По-късно, по турско време, Букелон постепенно замира, съхранил спомена за славните сражения край Одрин, припомня Нова тв.

Само на километър югозападно от Маточина, по полегатия склон на Сакар, се е скрила загадъчна скална църква. Трудно се открива, тъй като е вкопана в скали, пропадащи надолу в иначе равното поле, а входът ѝ гледа на запад.

Знае се, че храмът „Свети дух” е бил издълбан от монаси-отшелници още през 10 век, но се е използвал до началото на 20 век. Днес се почита от хората в района и от случайни туристи, търсачи на приключения в дълбокия Югоизток.

През 10 век е издълбана и другата популярна скална църква в района – откриваме я в скалите край близкото село Михалич. Още с влизането усещаме, че храм „Свети Панталеймон” е уникален.

Няма друг скален у нас с такава форма и просторен интериор. Височината в централна част е почти 6 метра. Който и да го е изкопал, се е опитал вътрешността да наподобява съвсем нормална градена църква с три ниши. Местните разказват, че пространството е било използвано и в най-новата ни история, като военен склад в годините преди 1989 г.

За църквата няма много писана история. За сметка на това легенда разказва как там  живеят две змии-пазителки. Те се появяват само, когато влезе човек с лоши намерения.

Южните склонове на Сакар са най-приветливи напролет. Докъдето ти стигне погледът се простират полегати възвишения, обрасли в зеленина. Разходката обаче изисква време – човек трябва да предвиди поне един ден, за да намери и обходи крепостта Букелон и двете емблематични за района скални църкви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите са в шок от въпрос в Аз обичам България, искат спиране на шоуто
Next: Главчев се отказва близо 10 бона заплата, ето колко пари взима като премиер

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.