Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли за голямата ни победа при Ришкия проход през 759 година?
  • Новини

Урок по история: Знаете ли за голямата ни победа при Ришкия проход през 759 година?

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sfdvfdsvfdgfdhgjhgjhg.png

Повечето от нас познаваме големите български победи над Византия. Те са свързани най-вече с нашите най-успешни владетели.

Въпреки това има една голяма българска победа, която много често остава на заден план.

 

Причината е, че тя е постигната от много малко известен български владетел – хан Винех през 759 година. Ето какво трябва да знаем за този български успех.

Константин Копроним и неговите походи срещу България

Знаем, че между Тервел и Кардам има поредица от ханове, които не оставят широка следа в нашата история. Поради тази причина и този период често е пренебрегван. Но въпреки вътрешните противоречия по това време, българската държава успява да се мобилизира в нужните моменти и да покаже своята сила.

В рамките на този период, начело на Византия е Константин Копроним (Лайнозвани в буквален превод). Между 756 и 775 година той успява да реализира цели 9 похода срещу българската държава. Въпреки някои успехи, които той има, те не успяват да сломят българската държавност.

Първи поход – 756 година

Тогава византийският император всъщност се налага да се защитава от българската атака, като разгромява българската войска при крепостта Бурдизон (около Лозенград) и е преименувано на Българофигон – тоест страхливите българи.

Втори поход – 756 година

Това води до смяна на управлението на България и начело идва хан Винех. Ромейският император се възползва от слабостта на българите и започва голяма офанзива по море и суша.

Достига до Маркели (Карнобат), където успява да разбие войската на Винех. Тази победа дава допълнително самочувствие на ромеите, като принуждава Винех да изпрати своите деца като заложиници в Цариград. Други проблеми спасяват българите от разгръщането на нова атака през следващата година, но тя така или иначе идва през 759 година.

Трети поход – Ключовата битка при Ришкия проход 759 година

Тук императорът се насочва към сърцето на страната – Североизточна България и столицата Плиска. Идеята е да се превземе най-сетне досадната българска държава. Минава през Ришкия проход, където хан Винех му устройва засада и постига голяма българска победа. На пръв поглед, повечето историци не обръщат внимание на тази победа, но тя е ключова. Ето защо:

  • Ключова победа за запазване на съществуването на България
  • Много жертви от страна на ромеите
  • Даване на възможност на възстановяване от поредица поражения
  • Има ефект върху следващите походи на Константин Копроним, който не смее да навлезе толкова навътре в България, тъй като очаква нова засада

Победата дава възможност на България да се измъкне поне временно от заплахата, която е надвиснала от страна на Византия. За изтощението на страната говори достатъчно факта, че Винех иска мирни преговори след победата си.

Смята се, че това е причината да бъде свален от престола, тъй като българските боляри го обвиняват, че не продължава с преследването на ромейската войска.

В заключение, следващите 6 похода на Константин Копроним също са сериозна заплаха за българската държава. Най- вече този от 768 година, с който успява да навлезе навътре в България, но отново бива отблъснат.

Това показва, че държавата ни е била на ръба да бъде превзета от Византия, но победата при Ришкия проход през 759 година дава време на страната ни да възстанови силите си и да оцелее в продължителните войни с империята.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван и Андрей готвят ново шоу! Пуснаха първи кадри
Next: Домоуправителите пропищяха от нова такса за входа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.