Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли за голямата ни победа при Ришкия проход през 759 година?
  • Новини

Урок по история: Знаете ли за голямата ни победа при Ришкия проход през 759 година?

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sfdvfdsvfdgfdhgjhgjhg.png

Повечето от нас познаваме големите български победи над Византия. Те са свързани най-вече с нашите най-успешни владетели.

Въпреки това има една голяма българска победа, която много често остава на заден план.

 

Причината е, че тя е постигната от много малко известен български владетел – хан Винех през 759 година. Ето какво трябва да знаем за този български успех.

Константин Копроним и неговите походи срещу България

Знаем, че между Тервел и Кардам има поредица от ханове, които не оставят широка следа в нашата история. Поради тази причина и този период често е пренебрегван. Но въпреки вътрешните противоречия по това време, българската държава успява да се мобилизира в нужните моменти и да покаже своята сила.

В рамките на този период, начело на Византия е Константин Копроним (Лайнозвани в буквален превод). Между 756 и 775 година той успява да реализира цели 9 похода срещу българската държава. Въпреки някои успехи, които той има, те не успяват да сломят българската държавност.

Първи поход – 756 година

Тогава византийският император всъщност се налага да се защитава от българската атака, като разгромява българската войска при крепостта Бурдизон (около Лозенград) и е преименувано на Българофигон – тоест страхливите българи.

Втори поход – 756 година

Това води до смяна на управлението на България и начело идва хан Винех. Ромейският император се възползва от слабостта на българите и започва голяма офанзива по море и суша.

Достига до Маркели (Карнобат), където успява да разбие войската на Винех. Тази победа дава допълнително самочувствие на ромеите, като принуждава Винех да изпрати своите деца като заложиници в Цариград. Други проблеми спасяват българите от разгръщането на нова атака през следващата година, но тя така или иначе идва през 759 година.

Трети поход – Ключовата битка при Ришкия проход 759 година

Тук императорът се насочва към сърцето на страната – Североизточна България и столицата Плиска. Идеята е да се превземе най-сетне досадната българска държава. Минава през Ришкия проход, където хан Винех му устройва засада и постига голяма българска победа. На пръв поглед, повечето историци не обръщат внимание на тази победа, но тя е ключова. Ето защо:

  • Ключова победа за запазване на съществуването на България
  • Много жертви от страна на ромеите
  • Даване на възможност на възстановяване от поредица поражения
  • Има ефект върху следващите походи на Константин Копроним, който не смее да навлезе толкова навътре в България, тъй като очаква нова засада

Победата дава възможност на България да се измъкне поне временно от заплахата, която е надвиснала от страна на Византия. За изтощението на страната говори достатъчно факта, че Винех иска мирни преговори след победата си.

Смята се, че това е причината да бъде свален от престола, тъй като българските боляри го обвиняват, че не продължава с преследването на ромейската войска.

В заключение, следващите 6 похода на Константин Копроним също са сериозна заплаха за българската държава. Най- вече този от 768 година, с който успява да навлезе навътре в България, но отново бива отблъснат.

Това показва, че държавата ни е била на ръба да бъде превзета от Византия, но победата при Ришкия проход през 759 година дава време на страната ни да възстанови силите си и да оцелее в продължителните войни с империята.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван и Андрей готвят ново шоу! Пуснаха първи кадри
Next: Домоуправителите пропищяха от нова такса за входа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.