Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Знаете ли кой български град е носил името Неврокоп?
  • Новини

Урок по история: Знаете ли кой български град е носил името Неврокоп?

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
asdsdkvsdkfvkdfvkdfv.png

Днес ще ви преставя историята на град Неврокоп. Това е името, което това населено място е носило дълго години, но в днешно време е познато с името на големия български революционер Гоце Делчев.

Научете повече за историята на този забележителен град и кой известен български писател е неговият първи кмет.
Историята на Неврокоп

Неврокоп е наследник на древния римски град – Никополис ад Нестум(град на победата) във връзка на успешния поход на император Траян срещу даките. Приема се, че самото име Неврокоп е турцизирана версия на името Никополис.

Останките на този древен римски град са запазени и се намират на няколко километра от Гоце Делчев. За съжаление не можем да кажем какво е било името на селището по време на Средновековието(най-вероятно Никополис или българската му версия), а сме запознати с историята му в рамките на Османската империя и след това.

Османската империя

Неврокоп за първи път е описан през 1422 година като голяма християнско село в рамките на империята. Тъй като местоположението му е важно, в рамките на по-малко от век , той се превръща в почти изцяло мюсюлманско населено място – очевидно местното население или приема исляма, или се премахва от тази територия.

В рамките на българското Възраждане и развиване на занаятите , Неврокоп постепенно връща българското си население. За това свидетелства и развитието на Неврокопския панаир, който е един от големите в рамките на империята.

Постепенно българите се осъзнават като собствен народ и започват борба с гръцкото духовенство, което се опитва да ги гърцизира. Това води до отваряне на чисто българско училище в града, което да бъде алтернатива на гръцкото.

Освен това българите си построяват и свой собствен храм – “Успение Богородично”, който да си бъде чисто техен и да не може да попадне в ръцете на гръцкото духовенство. Тази дейност продължава и до Освобождението, когато се създава и читалище, учителско дружество и женско дружество.

Неврокоп след Освобождението от 1878

В заглавието на параграфа нарочно уточняваме Освобождението за част от българските земи през 1878 година, защото Неврокоп не попада сред тях.

Въпреки бурната съпротива на местното население, което подписва петиция до Великите сили да бъде присъединено към Княжество България, аспирациите му не се реализират. Въпреки това, в периода след 1878 година се постига един сериозен успех за неврокопчани.

През 1894 година се основава Неврокопската митрополия, която вече става част от Българската екзархия, но градът остава част от и от Гръцката. Неврокоп участва активно в Илинденско-Преображенското въстание 1903, като в тази област се водят военни действия на четите на Стоян Мълчанков и Стоян Филипов.
Истинското Освобождение за Неврокоп

То идва на 17 октомври 1912 година – тоест малко след започването на Балканската война(5 октомври 1912 година). На практика градът е освободен без битка от българска страна, което спасява града от поражения.

Малко известна информация е, че първият кмет на града е не кой да е, а самият Пейо Яворов, който е активен участник в освободителното движение на българите от тези краища на нашето землище. Едва ли друг град може да се гордее с по-достоен избраник за първи кмет!

Неврокоп остава в рамките на България дори и след двете национални катастрофи, като останалото турско население се мести в Турция, а на негово място идва българските бежанци от районите на Драма и Сяр.

Заради изключителната заслуга на Гоце Делчев за българското освободително движение, градът е прекръстен на негово име през 1951 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 63 години си отиде един от най-добрите български режисьори
Next: Извънредно: В София е страшно, арестуваха 4-ма полицаи за това престъпление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.