Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Колко години България е била на 3 морета
  • Новини

Урок по история: Колко години България е била на 3 морета

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
dfvdsfbvsfdbfdngnhjm.png

“България на три морета!” често чуваме този израз в прилив на гордост за величието на България.

В интерес на истината обаче е добре да се знае колко време България е била на 3 морета.

Признато от науката е, че за 1300 години това разширение е било в продължение само на 21 години и то непоследователни – 10 при цар Симеон и 11 при цар Иван Асен Втори.

А моретата всъщност не са 3, а 4. 

Дори и в тези 21 години обаче представата за граници на една държава са много разтегливо понятие преди 1000 години, тъй като самите форми на държавност са свързани с феодалната система – различни местни феодали със закрепостено население от различни етноси, които в даден момент се подчиняват на друг по-силен владетел било то българин, грък, сърбин и т.н.

Към това трябва да се прибави и постоянните набези на различни чужди племена по тези земи, кога като мирна миграция, кога с плячкосване и унищожаване на местното население.

Повечето феодали често са предавали без бой крепостите си от един по-силен владетел на друг, просто сменяйки знамето в зависимост от това кой е по-силен в момента. Така са спасявали хем своя живот, хем на населението.

Хората са били неразривно свързани със земята и животът им е бил ежедневна битка за оцеляване. Живеели са кратко, детската смъртност е била отромна и целият им живот е минавал в рамките на тяхното населено място, а по-голяма част едва ли са знаели изобщо къде на картата е Адриатическо, Егейско и Черно море.

По различни оценки населението в целия регион е било 5-6 пъти по-малко от сегашното.

Разбира се, излазът на море не е е значел, че жителите на Плиска са ходили на море на Адриатика или пък, че България е развила някакви пристанища там или пък редовни морски курсове, защото страната никога не е имала слава на силна морска държава със силно корабоплаване. Такова напрактика почти не е съществувало с малки изключения.

Та ето и фактите.

Знаете ли до кои три морета достига България?

Черно, Бяло и Адриатическо. Може да се каже, че моретата са 4, защото феодалните владетели, подчинени на Симеон или Цар Асен Втори са имали излаз е имало и на Йонийско море.

При кои български владетели България достига три морета?

Цар Симеон Велики (893-927)

Симеон застава на престола, след като по-големият му брат Владимир Расате е свален от престола и ослепен, защото се опитва да върне в страната езичеството. След народния събор през 893 г. цар Борис обявява за владетел по-младия си син Симеон и преместване на столицата от Плиска в Преслав. Симеон учи в прочутата за времето Магнаурска школа и е сред най-образованите хора в страната. Още в началото на своето управление започва война с Византия. Причината е преместването на българското тържище през 894 г. от Константинопол в Солун. Това води до огромни загуби за българските търговци, но и засяга авторитета на българския владетел. Симеон отговаря с война. Българските войски нахлуват в Източна Тракия и поставят началото на продължителен военен конфликт. Две години по-късно Византия иска мир, като се задължава да изплаща годишен данък на България. През следващите години за първи път в историята си, България достига до Адриатическо море. Коя е столицата на България при цар Симеон? През 904 г. тържището отново е върнато в Константинопол, а българо-византийската граница минава само на 20 км от Солун. През 921 г. Византия отказва да плати дължимия данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След дълги преговори е сключен мир. На 20 август 917 г. се състои една от най-зничимите битки в българската история до река Ахелой, където войските на Симеон разбиват противника, пище Актуално. Одрин преминава в български ръце. Симеон стига до стените на византийската столица, до Бяло море. Окрилен от победата, Симеон тръгва към заветната си цел – Константинопол. Знаейки, че не може да завладее византийската столица без силен флот, българският владетел се съюзява с арабите. Опитите му, за съжаление, не постигат успех.  “Империята” на Симеон се простира върху площ от около 490 хил. кв.км. Но е много по-многобройна по население от държавата на хан Крум, защото обхваща земи в Одринска и Беломорска Тракия и Македония, в които съществуват огромен брой градове и села. Симеон разширява границите си и достига до територии по Адриатическото крайбрежие – между реките Семени и Воюса (днешна Албания). В началото на 10-ти век цар Симеон прави опит да завладее Солун. Няколко години по-късно превзема територии от днешна Гърция, където има излаз на Бяло море, но не и пристанище. Предполага се, че по негово  време България е с излаз на три морето за около 10 години.

Вярно ли е ,че Боян Мага е бил син на цар Симеон?

Цар Иван Асен II (1218-1241)

България достига връхна точка в своята икономическа, териториална и културна мощ през Втората българска държава при цар Иван Асен II. Успехите си той дължи не толкова на силата на оръжието, колкото на изкуството на дипломацията и династичните сватби. Още в началото на своето управление Иван Асен II се жени за дъщерята на унгарския крал Ана Мария и получава като зестра Браничевската и Белградската област. След смъртта на латинския император Роберт дьо Куртене, българският владетел сключва договор с латинците и сгодява дъщеря си за сина на император Балдуин II Фландърски. Тъй като синът на латинския император е малолетен, българският цар поема настойничеството над него и с това на практика става управител на Константинопол и на Латинската империя. Самият Иван Асен II се жени четири пъти. По време на своето управление той се съюзява с Латинската, Никейската, Епирската империи или с унгарското кралство според интересите на България към дадения момент. Влиза в уния с папата и в схизма с патриарха на Константинопол. Омъжва всичките си дъщери за владетели. Така приобщава нови територии към българската държава. Бележи успехи и на бойното поле. След битката при Клокотница през 1230 г., когато разгромява войската на император Теодор Комнин, България получава широк излаз на Бяло и Адриатическо море.  По време на неговото управление България се простира върху Одринска Тракия, Беломорската област (от Галиполския полуостров до Олимп), цяла Македония и Албания. На запад достига днешния град Вуковар. Страната се простира върху площ от около 500-510 хил. кв.км. По територия страната е по-малко от Крумова България, но с много по-многобройно население и от тази на Симеон. Ако се вземат предвид и васалните области – Халкидическия полуостров и Епир, това е най-голямото териториално разширение на България. Иван Асен II е първият български владетел, който сече златни, сребърни и медни монети. Строи корабостроителница при устието на река Камчия и с 25 кораба участва при обсадата на Константинопол. Установява търговски връзки с Венеция, Генуа и Дубровник.

По негово време България достига до три морета за около 11 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена спаси рекордьора в Капките Панайот Панайотов
Next: Обръщат с хастара Кауфланд, Билла, Лидл и пазарите за яйца, агнешко и козунак за Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.