Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Откога българското знаме е бяло, зелено, червено
  • Новини

Урок по история: Откога българското знаме е бяло, зелено, червено

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
vdfvkdfkbfgkbfkgbgf.jpg

Напоследък в социалните мрежи могат да се видят всякакви абсурди.

Включително снимки от възстановки на старинни български битки, при които хан Аспарух на кон веезнаме с трикольора – бяло, зелено, червено.

Това, разбира се, е пълен абсурд и невежество.

Изненадващи са хилядите одобрителни реакции от българи, които претендират, че държат на историята на България, но всъщност не е я знаят до степен на позорно невежество.

Националният флаг е символ, който изразява идентичността, независимостта и суверенитета на българския народ. Всички знаем, че знамето на България е трицветно – бяло, зелено и червено. Но какво означават тези цветове; защо са точно в тази подредба; кога и как са избрани; променяно ли е знамето ни през годините?

Откога българското знаме е в актуалния си вид?

Знамето ни е в актуалния си вид официално от Освобождението.

В първата българска конституция, приета на 16 април 1879, е записано: „българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цветове, поставени хоризонтално.“, пише rodnoto.bg

Преди Освобождението българските чети и хайдушки дружини са използвали различни бойни байраци. Повечето от тях са били едноцветни, с изображение на лъв и с различни надписи – „Свобода или смърт“, „На оръжие братя“ и др. Имало е и червено-бели, зелено-бели, червено-зелени, както и съчетаващите трите цвята, но в различна последователност и комбинации. Две знамена са съчетавали трите цвята в днешния порядък – знамето на Старозогорските въстаници от 1875 и на Врачанския комитет от 1876. В някои бойни знамена е присъствало и синьото.

Самарското знаме. Снимка: НВИМ

Такова е популярното Самарско знаме – основният боен флаг на Българското опълчение. То е създадено от монахини от руския град Самара и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Цветовете му са червен, бял и син.

Бяло, зелено, червено

За първообраз на българския национален флаг се счита знамето, ушито в румънския град Браила от 14-годишната дъщеря на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова. То е предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война.

Прототипът на българското знаме

Това знаме така и не се развява в бой, но именно то оказва най-голямо влияние върху избора на български национален флаг след Освобождението. То е квадратно, цветовете му са в днешната последователност – бяло, зелено, червено, има изобразен лъв и надпис „България“ в средата. Знамето е съхранено в много добър вид и може да се види в Националния военно-исторически музей.

Какво означават цветовете?

Цветовете на националния ни флаг олицетворяват спомена за нашето минало и същност. Бялото е символ на духа, мира и свободата и не случайно е поставено на първо място след Освобождението. В бойните знамена то по-малко присъства или обикновено червеното е на първо място. Зеленото се свързва с нашата природа – със зелените ни гори и полета. А червеното е символ на кръвта на загиналите за свободата на родината ни герои.

Променяно ли е след Освобождението?

През 1947 към знамето е добавен гербът на Народна Република България (в левия горен ъгъл на бялото поле), който остава до 27 ноември 1990. След падането на комунизма текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко Вълев направи смразяващо изказване: Разтресе цялата държава с това
Next: Извънредно! Убиха известен български бизнесмен, вече има задържан

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.