Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урумов: Г-н президент, Вие агитирахте за Петков! Сега ще поемете ли отговорност за провала му?
  • Новини

Урумов: Г-н президент, Вие агитирахте за Петков! Сега ще поемете ли отговорност за провала му?

Иван Димитров Пешев юли 17, 2022
urrumvovekrroro.jpg

На 27 октомври 2021 година президентът Радев предизборно агитира за Кирил Петков с думите колко различно би изглеждала България с повече министри като него.

На 15 юли 2022 година – след 7 месеца управление на Кирил Петков ето какви са според президента Радев резултатите от управлението на препоръчания от него министър:

– липсата на дългосрочни договори за доставка на природен газ за страната ни;
– забавянето на емисиите за теглене на дълг, както е предвидено в бюджета и при перспективата за растящи лихви;
– невъзможността /!/ да се поддържа транспортната мрежа на страната;
– липсата на подготвени законопроекти, които да бъдат внесени в парламента, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост;
“буксуване“ на правосъдната реформа и модернизацията на въоръжените сили.

Само че, господин президент, този човек Вие го докарахте!

Господин президент, ще възразите ли да добавим инфлацията от близо 30% от началото на годината, срива в покупателната способност и масовото обедняване; непосилните цени на бензин и газ?

Господин президент, Вие как ще поемете отговорност за действията си в подкрепа на очевидния провал на Петков и компания, на които предоставихте постове в служебното си правителство и за които предизборно агитирахте и подведохте избирателите?

Господин президент, не се ли срамувате да се криете зад цялата тази кохорта, които лично Вие изведохте в политическа орбита под чужда диктовка и които отново под чужда диктовка всячески се мъчите да оставите във властта, с която те доказано не знаят какво да правят?!

Господин президент, Вие имате пряка отговорност за блатото, в което със своите препоръки и застъпничество вкарахте България.

Поради тях Вие имате пряк негативен принос за незапомнената от десетилетия тежка политическа и финансово-икономическа турбуленция, която ни връхлита.

Господин президент, как ще поемете своята лична политическа отговорност?

От Фейсбук профила на Александър Урумов, журналист и пиар

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия в Трънското ждрело! Срутила се скала премаза жена пред очите на дъщеря й
Next: Светената вода има голяма сила: Всеки вярващ трябва да знае как да я използва правилно и какво не може да се направи с нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.