Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре е голям празник, и затова тази вечер масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица
  • Новини

Утре е голям празник, и затова тази вечер масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
bogorodddica.png

Йоаким, Ана и малката им дъщеря били съпътствани по пътя от своите роднини и
приятели-млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след
тях родителите водещи Девата до Йерусалимския храм.

 

Православната църква чества на 21-ви ноември празника  Въведение Богородично . Историята на празника е следната: Според Светото писание на този ден родителите
на тригодишната Мария я завели в Иерусалимския храм и отдали в служение Богу.

 

Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.

Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на
всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала
и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал
веднаж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и
жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали
с роднините си в Назарет.

 

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки,
посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица
Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила
и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата
Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си
и тя починала.

 

Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи
Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин
тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“,
от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали
при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя
да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание – да посвети себе
си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за
престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария
и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

 

21 ноември е приет и за Ден на християнското семейство. 

Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век.

Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в
храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този
ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те
ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

 

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и
ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма,
за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани
около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника
Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена,
за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

 

На този ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година.
Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо.
Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга: Сънувате ли починал роднина, чакат ви…
Next: Виваком изненада приятно абонатите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.