Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре е Никулден! Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направите с люспите на шарана, за да напълните портмонето с пари
  • Новини

Утре е Никулден! Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направите с люспите на шарана, за да напълните портмонето с пари

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
sdfkmldghmdfmkhdfhgf.png

Той е роден през 270 година в Патара, Мала Азия. Легендата разказва, че той
бил човекът, който подхвърлял незабелязано кесии със злато в дома на обеднял баща,
след което той омъжва трите си дъщери. Приписват му се много чудеса, които избавят моряците и пътуващите по море от
водните стихии.

Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват
там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца. Името Николай означава
„побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар
и на водния свят – водните демони и рибите.

 

Според легендата Свети Никола, освен покровител на рибарите и мореплавателите, е покровител и
на банкерите. Преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си.

 

Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран – това е причината традиционно,
именно тази риба да присъства на празника. Някога на никулденската трапеза задължителен
бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича
никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.

 

Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е
предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.

Според преданието той спасил пробита лодка от потъване, като запушил дупката
с шаран – ето защо това е традиционната риба за празника.

 

Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се
изхвърлят.

Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие
в семейството и то да се увеличи. На много място на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава
пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.

 

 

На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки
с ориз, варена царевица, постни сърми.

Задължително на Никулден на масата присъства шарана, защото той е слуга на светеца.
Може и друга риба, но задължително тя трябва да има люспи.

Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете
и умрете.

 

 

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме
в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие.

 

Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст)
като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан.

 

Тогава шарана се приготвя цял – пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява
с тамян, начупва се и се раздава за здраве

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

 

В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си гола риба, тъй като
се смята, че това е на бедност и тегоби. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята.

Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията,
който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо. Костите на рибата
се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

 

Девойките, които искат да се задомят, трябва да се помолят за това рано сутринта
на 6 декември.

Традиционните ястия които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб , като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите.
Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито.

По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.Хлябът се разчупва от
стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.

 

Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята
или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и
семейното благополучие.

Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и
уроки.

 

Народната традиция повелява обредният рибник и хлябовете да се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите.
По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той
е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

 

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза,
която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката
на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят,
а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще
се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

 

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост –
“кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците
на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

 

Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се
разболява и умира.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полудяхме по този БЪРКАН хляб – разбърквам от вечерта в тавата, а на сутринта само пека! Чудно вкусен
Next: Мариан Бачев попиля жестоко Гласът на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.