Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участник от Гласът на България премълчава голяма тайна! Знаят ли журито за това?
  • Новини

Участник от Гласът на България премълчава голяма тайна! Знаят ли журито за това?

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
fgdjfgjfgjtrjtr.png

53-годишният Константин Кацаров отвя всички в Гласът на България по БТВ. Заявка му в началото беше скромна. Толкова скромна, че чак съмнителна.

„Бил съм охранител, никога не съм се занимавал с музика. Започнах случайно“, заяви той.

„Участието ми тук е плод на 100 процентова случайност. Брат ми ме нави. Първо му казах, че съм против. Беше ме срам. Ще ме направиш за смях пред цяла България да ми се смее. Брат ми ме нави да участвам. Аз съм взел дал на преклонна възраст“, заяви в началото Константин по БТВ.

„Странно ми е да изляза и тези, пред които пея да са с гръб към мен“, каза той.

Оказа се обаче, че той спестява много важна част от миналото. Самата му визия обаче вдъхваше респект.

Огромният мъж с татуировка „Ренегат“ на ръката и обръсната глава направи огромно впечатление при влизането му. Той призна, че да запише песен е негова най-голяма мечта, която е сбъднал.

Именно „Ренегат“ е неговата рок група. На сцената се случи нещо феноменално още в началото на изпълнението. Той пя „Черната овца“ на Ахат. Мастър Иван Лечев веднага обърна стола. Последва го и Дара и Миро и Мария Илиева. „Откога те чакам“, каза Иван Лечев. „Първият човек без коса до кръста, който чака мастър Лечев. Ти си просто страхотен“, заяви Дара.

„Моят монопол върху участието ми държи брат ми. Той ми каза, че трябва да избера една от дамите. Това ще ми донесе семейни проблеми. Изпитвам страхопочитание към таланта ви.

Има конкретен отбор, към който да дам. Това не е сто метра гладко бягане, а трябва и да помогна. В крайна сметка Константин избра Иван Лечев. „Той е вулканична личност и пее като змей. От тук по пътя на победителите“, каза Лечев. „Измъкна ни го под носа“, ядоса се Мария Илиева. Брат му беше казал да избере мен.

Участието му от 2016г.

По-големи семейни проблеми щеше да има, ако беше избрал теб, пошегува се доста крайно Дара към Мария Илиева.

Изсипаха се коментари: „Страхотен, както винаги… Много успех, Коце“., „Страхотен глас! И отлично чувство за хумор. Кученцето колко му се радваше. И то разбра, че има успех“, „Жестоко! И правилен избор за тренер“. , „Този пич, ако беше роден малко по на запад от България, сигурно щеше да е вокал на групи като Джудас Прийст, Дрийм Тиътър, Хелоуин и други подобни! Направо ме отвя! Евала!“

Тук обаче по-паметливи споделиха:

„Константин Кацаров участваше в предаването през 2016 и бе в отбора на Йордан Караджов…. много му е странно как ще пее пред обърнати хора…. само че вече го е правил…сценарий“, написа човек в коментарите. Това се оказа истина.

Защо Константин премълча факта, че вече е участвал в „Гласът на България“? Знаеха ли от журито за това? Предстои да разберем. Безспорно обаче Константин Кацаров има данни да стане „Гласът на България“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирми в Пловдив наемат хора със заплати от 2500 до 6000 лева, има много свободни позиции
Next: Един от сапьорите, обезвредили дрона, е разстроен от подигравките по негов адрес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.