Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участничка от Добрич направи феноменална игра в Стани богат
  • Новини

Участничка от Добрич направи феноменална игра в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
dasdasobasidkasdos.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

Участничка от Добрич направи изключителна игра в „Стани богат“ и си тръгна със сериозна сума пари от предаването за знания.

Иваничка Иванова е от Добрич, завършила е европеистика и има афинитет към езиците. Михаил Билалов разкри, че е превъртяла онлайн версията на „Стани Богат“ на турски. Сега работи като компютърен анализатор.

В началото тя разкри, че по пътя от Добрич е имала перипетии: „Малко преживявания и препятствия имахме по пътя. Около 50-60 километра преди София спукахме гърне и се наложи да търсим спешен ремонт. Спасиха ни във Вакарел“, разказа тя.

Иваничка мина с лекота през въпросите за първа сигурна сума, а следващият бе „Коя от думите е наименование на вид горски почви?“ Опциите бяха канелени, шекерени, захарни и лимонени. Тя посочи „А“ и това бе верният отговор.

При следващото питане тя ползва и първия си жокер. „Шофирането под въздействие на алкохол над минимална граница от колко промила предвижда затвор от 1 до 3 години?“ – 0,5, 0,8, 1,2, 2,0? Иванова помоли компютъра да елиминира два грешни отговора. На таблото останаха последните два, а тя заложи на 1,2, което я изкачи нагоре.

Следващият въпрос бе: „Срещу коя от държавите воюва България през Първата световна война?“ – Германската империя, Австро-Унгария, Османска империя или Руска империя. Участничката се обади на приятел, който не успя да й помогне, а тя посочи Руска империя, което я прати напред в играта.

Питането за 3000 лева бе: „Към кого се обръща наземния контрол в легендарната песен на Дейвид Боуи „Space Oddity“? – Адмирал Нелсън, Майор Том, Генерал Джери или Редник Райън. Иваничка с радост обяви, че слуша този изпълнител и без да се колебае посочи Майор Том. Това я прати на въпрос за 5000 лева, които тя отказа да заключи като втора сигурна сума.

„Кой американски филм е адаптация на научно-фантастичния роман на Филип Дик „Сънуват ли андроидите електрически овце“? – „Дюн“, „Завръщане в бъдещето“, „Апокалипсис сега“ или „Блейд Рънър“, я попита Билалов. Иваничка отново се оказа подготвена, като призна, че от ранна детска възраст чете фантастика. Тя категорично посочи отговор D и той се оказа верен.

Участничката заключи 10 000 лева като втора сигурна сума. „Какво представлява произхождащият от Филипините животински вид карабао?“ – Птица, Бивол, Змия или Маймуна? Тя използва и последния си жокер „Помощ от публиката“. Аудиторията даде 48 процента на бивол. Иваничка се довери й така си гарантира сигурни 10 000 лева.

Така тя стигна до 12-и въпрос: „Според едно от най-разпространените тълкувания какво означава името на държавата Малдиви?“ – Огърлица от острови, Прозрачна вода, Пристан сред палмите или Безкраен плаж? Добричлийката посочи „Прозрачна вода“, но се оказа, че вярно тук е „Огърлица от острови“ и тя си тръгна с най-ниската петцифрена сума.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Александър е загинал след купон за новата си работа
Next: Как съдбата предупреждава за опасност: Седем сигнала, които не трябва да пропускате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.