Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви
  • Новини

Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
gazzaiasdnaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Земетресенията в Турция накараха цял свят да обърне поглед със състрадание към южната ни съседка. Мащабните разрушения, хилядите загинали и трогателните човешки съдби продължават да вълнуват и медии, и обикновени хора.

Оказа се обаче, че трусовете в Турция имат една уникална аномалия , с която може би е свързан големият брой на жертвите .

„Две поредни силни земетресения в Турция са аномалия, тъй като обикновено вторият трус е по-слаб от първия”, това каза Дмитрий Гладкочуб, директор на Института за земната кора на Сибирския клон на Руската академия на науките.

„Там имаше и още силни земетресения, но две толкова силни със сигурност е аномалия… Вторичните трусове обикновено са по-слаби от първия“, каза Гладкочуб, цитиран от Meteo Balkans.

Според него именно заради това има толкова много жертви и разрушения.

Първото земетресение с магнитуд 7,4 удари Турция на 6 февруари. След това в същия ден имаше по-мощен трус от 7,8 по Рихтер. На 7 февруари магнитудът на труса вече беше 5,4 бала.

Инцидентът засегна около 17 държави, включително сеизмичните вълни достигнаха Русия. Броят на загиналите в Турция и Сирия вече е над 8000 души, радените са повече от 30 хиляди.

Малко след обяд Дениз Килинч се взира в разрушенията на срутения жилищен блок на сестра си Дилек, когато чува гласа ѝ да се обажда изпод студените бетонни плочи.

Слаб, но ясен – тя вика за помощ.

Шест часа по-късно, когато паднал мрак, 37-годишният Килинч бди на същото място, но чува само тишина.

На няколко крачки от него спасителите, които също са чули виковете на сестра му, стават все по-песимистични.

„Никой няма да издържи трета нощ така“, казва Хасан Озкан, 35-годишен доброволец от Анкара, облечен в яркожълта общинска униформа. „Ако не я измъкнем тази нощ, няма на какво да се надяваме“ , казва той, цитиран от The Wall Street Journal.

В този малък анадолски миньорски град, разположен близо до епицентъра на двойното земетресение от понеделник – и в цяла Южна Турция и Северна Сирия – времето за спасяване на оцелели все повече намалява.

Вече е потвърдена смъртта на повече от 15 400 души, неизвестен брой хора все още се водят за изчезнали, а стотици трупове се изваждат от отломките всеки час.

 

Темпът на вадене на оцелелите се забавя, докато спасителните работници достигат критичните 72 часа, които според повечето експерти по бедствията са най-вероятният срок за спасяване на човешки живот. В сряда вечерта температурите паднаха под нулата за трета поредна нощ.

Снежните бури и лютият студ затрудняват спасителната операция, която е критикувана заради логистични проблеми, лошо ресурсно осигуряване и бавна реакция. В някои региони оцелелите са чакали с дни да пристигне помощ, а в някои случаи са наблюдавали безпомощно как виковете за помощ на затрупаните членове на семейството накрая са замлъквали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Срокът на годност на панелките у нас е изтекъл! Строителен инженер зове да се разрушат тези, които
Next: Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.