Учени ще разгадават тайните на тази крепост в Троянско село

АРХЕОЛОЗИ РАЗГАДАВАТ ТАЙНИТЕ НА ХЪЛМА КАЛЕТО ПРИ СЕЛО ДЕБНЕВО, ОБЩИНА ТРОЯН

Обект „Късноантична и средновековна крепост в м. Калето при с. Дебнево, общ. Троян“ се локализира в границите на съвременното село, на 0,3 км източно от центъра, върху куполообразно възвишение на левия бряг на р. Видима, с максимална надморска височина 353,94 м и 18 дка укрепена площ. Крепостта на хълма в м. Калето е била обект на редовни археологически проучвания в продължение на 12/14 последователни кампании с различно времетраене от 1974 до 1987 г. Към момента, на площ от няколко декара са разкрити голям брой архитектурни структури (крепостни стени, жилищни и стопански сгради, производствени съоръжения), които са запазени до днес чрез съвременните методи на реставрацията и консервацията. Разкритите и консервирани до момента структури в м. Калето се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство (XII – XIV в.).

Укрепителната система се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни жилищни, стопански/занаятчийски сгради, както и такива свързани с пребиваващия гарнизон. Освен посочените структури, при северозападната част на хълма е проучен частично християнски некропол, от който са разкрити 145 гроба. Наред с тези, отнесени към времето на царете Иван Александър (1331-1371 г.) и Иван Шишман (1371-1395 г.), са открити и християнски гробове от периода на османското владичество (ХVІ–ХVІІ в.).

От 2019 г. насетне обектът се проучва от археологически екип с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и научни консултанти проф. д.изк. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).

Сред най-ранните разкрития на археолозите през 2020 г., внимание заслужава халколитна каменна брадва (V хил. пр. Хр.) и едно измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (IV – III пр. Хр.). Около последното са открити и следи от разрушена наземна паянтова постройка с голямо количество сива монохромна керамика, парчета от съдове работени на ръка и два глинени прешлена за вретено. Пластът с материали от късножелязната епоха е достигнат във всички части на проучваната площ. Непосредствено върху него лежат основите на късноантичните градежи. От тях частично са разчистени останките на поне две помещения от сгради. Зидовете с дебелина 0,70 – 0,80 м са строени от едри и средно големи ломени плочести камъни на спойка от сиво-жълтеникава глина. В запазения пласт от това време е открито голямо количество обикновена сиво-черна керамика, работена на бързо грънчарско колело и няколко медни монети, датирани в края на IV – V в.

По-късно, за следващия период на обитаване, екипът на д-р С. Иванов установява, че късноантичните градежи са нарушени от построяването на едно полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство. То е без каменна облицовка, с почти квадратен план. От него в западния ъгъл е запазена каменната печка. Подът е измазан с глина, която наместа е отухлена от силен огън. В източната срещуположна част се намира и едно каменно огнище, изградено от вертикално побити плочи. От вътрешността на жилището произхождат три изцяло запазени кръгли хромела, две коланни апликации със сърцевидна форма и една медна обица, малко количество керамика работена на ръка и бавно грънчарско колело, отнасящи се към времето от края на IX до първа половина на Х в.

С по-късния средновековен период на обитаване се свързват два фрагмента от полувкопани жилища с еднолицев каменен градеж. Според материалите, намерени в близост, те могат да се отнесат към периода на Второто българско царство. От там е част от дъното на една купа със сграфито украса, голямо количество обикновена керамика изработвана на бързо въртящо се грънчарско колело и монети от XIV в. В повърхносния пласт, над изброените структури са намирени и две находки от късното средновековие: керамична лула и една сребърна монета.

Проведените през 2020 г. разкопки са доказали категорично, че късноантичната и средновековна крепост при с. Дебнево е значим многопластов обект с висок научен потенциал. Осигуреното финансиране от Община Троян и Министерството на културата е дало възможност за работа на по-голяма площ, в сравнение с миналата 2019 година, когато източникът на средства е бил само един. Паралелно с разкопките е отделено време и за цялостно почистване на терените със запазени върху близо 5 дка архитектурни структури, с цел възстановяване на геодезичния план и достъпа до обекта.

В момента всички открити находки се почистват от реставратор, след което ще бъдат предадени във фонд „Археология“ към Музея на занаятите – Троян. Според Иванов, проучванията и поддръжката на обекта трябва да продължат в дългосрочен план. Последното ще създаде необходимите предпоставки за предприемане на допълнителни консервационно-реставрационни работи, които да доразширят и допълнят вече разкритата и запазена архитектура, с цел утвърждаването на обекта в музейната мрежа и общинските туристически маршрути. Археологът изказа специалната си благодарност за финансовата подкрепа от Министерството на културата, Община Троян и особено на кмета г-жа Донка Михайлова.