Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учете за учител: Ето колко вдигнаха заплатите
  • Новини

Учете за учител: Ето колко вдигнаха заплатите

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
dfbgkdgfdnkghnkghkngh.png

Анекс към общинския Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование беше подписан от кмета на София Васил Терзиев и социалните партньори в сферата на образованието.Една от ключовите договорености, които се постигат с Анекса, е увеличаване размера на индивидуалните основни работни заплати с 8,4 %, считано от 01.01.2024 г.

Подписи под документа сложиха кметът на Столичната община Васил Терзиев, д.ик.н. Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ, Петя Йосифова – заместник-председател на Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), Иванка Харбалиева – председател на Общинска секция София-град на Сдружението на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ), Милена Мавродиева, председател РСО София-град към КТ „Подкрепа” – Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Мая Желязкова,
председател на ОКС на НУС София-град – Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България.

 

„Темите, свързани с образование, са водещи приоритет за мен и екипа ми.

Трябва да работим така, че да даваме най-доброто образование на децата в София и да надграждаме развитието на човешкия потенциал.
Инвестициите в образованието са много важни и общината ще бъде активна в това отношение и като роля в диалога с държавата“ – посочи също кметът.

Кметът Терзиев заяви, че като работодател знае, колко е важно да има добра система на работа и справедливи възнаграждения за труда на хората. Затова подписването на Анекса към КТД е важна стъпка в тази посока.

Синдикатите и работодателските организации изразиха готовността си да партнират конструктивно на Столична община в реализирането на общинските политики за образование, да посочват проблемите на терен и да съдействат за решаването им.

„Социалният диалог и доверието са изключително важни“ – подчерта Янка Такева. Тя заяви, че освен диалога със социалните партньори е нужно спокойствие в образователната система. Пред образованието има редица предизвикателства като трансформацията, свързана с дигитализация и изкуствен интелект, което изисква адекватна подготовка и постоянна квалификация на учителите, посочи също председателят на СБУ.

След увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1 853 лв. Същият е размерът и за всички останали педагогически специалисти – ресурсни учители, възпитатели, ръководители на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопеди, психолози, педагогически съветници, корепетитори, хореографи, рехабилитатори на слуха и говора и треньори по вид спорт в училищата и детските градини.

Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите става 1 911 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1 985 лв. Директорите ще получават най-малко 2 257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите – 2 088 лв.

Отделя се специално внимание на длъжността „Помощник-възпитател“ със свидетелство за професионална квалификация – не по-малко от 132 процента от минималната работна заплата.

Заложено е и увеличение на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти: лекторските часове, за професионално-квалификационна научна степен, за водене на задължителна документация, за работа при специфични условия на труд, за провеждане на допълнителното обучение на деца и ученици, средствата за представително и работно облекло и др.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се голяма промяна за шофьорите на автомобилите на газ
Next: Търсят можещи работници в Пловдив: 3500 лева заплата, отпуск 60 дни, бонуси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.