Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фалира немската компания, обещала на Кирил Петков да строи завод за електрически коли в България
  • Новини

Фалира немската компания, обещала на Кирил Петков да строи завод за електрически коли в България

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
madeinbisdbkdsbfd.png

Германският производител на електрически превозни средства Next.e.Go Mobile SE е подал молба за банкрут, съобщи специализираното издание WirtschaftsWoche, цитирано от 24 часа.

Фалиралата компания беше гордостта на Кирил Петков и негов основен коз за влизане в голямата политика по времето когато беше служебен министър на икономиката. Харвардският възпитаник и стартъпа от Федералната република дори организираха лъскаво медийно събитие, на което обещаваха да изградят голям завод за електромобили в Ловеч и да разкрият до 5000 нови работни места.

Next e.Go Mobile трябваше да инвестира 140 млн. евро в производството у нас.

Петков добави, че правителството ще предостави общо 34 млн. евро за подкрепа на Next e.Go Mobile на три транша. Първият транш трябваше да бъде изплатен, когато компанията започне да произвежда своите електрически автомобили, а последният, когато продажбите й достигнат 20 000 автомобила годишно.

Планираше се фабриката в Ловеч ще бъде изградена в индустриален парк от над 160 000 кв.м, с над 65 000 кв.м покривна площ. А когато заводът достигне пълен капацитет, на всеки 15 минути по едно превозно средство да напуска поточните линии.

После Next e.Go Mobile ревизира плановете си и заяви, че ще строи завода си не в България, а в Северна Македония.

Компанията заяви, че решението за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност е взето „на фона на последните негативни развития и предизвикателства” в индустрията за електрически автомобили и “нестабилността на капиталовите пазари”.

В същото време Дирекцията за технологично-индустриални зони за развитие (TIRZ) на Северна Македония обяви, че е спряла държавната помощ за компанията e.GO за изграждането на фабрика за електрически превозни средства в Тетово.

TIRZ обяви, че “поради неплатежоспособността на компанията “майка” (Next e.GO mobile в Германия), изпълнението на договора и всяка процедура, предвидена за отпускане на публични средства на компанията e.GO, се спира.”

Правителството на Северна Македония подписа споразумение с германската компания Next e.GO mobile на 14 август 2022 г. в Тетово за държавна помощ за инвестиция на този немски производител на електрически автомобили в „зоната TIRZ” на Тетово.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок
Next: Феновете на Денсинг Старс пропищяха: Махнете водещия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.