Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек
  • Новини

Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fasfasrqbbsbs.png

Моя страна, моя България” в чалга вариант. Кавър версия на емблематичната песен на Емил Димитров се появи с този сюжет преди дни в социалните мрежи и предизвика вълна от недоволство. Кой е авторът на скандалната интерпретация и каква е реакцията на обществото и близките на Емил Димитров?

В центъра на град в Плевен се издига паметникът на Емил Димитров. Плевен е родният град на голямата звезда на българската естрада и световната музика, предава Нова тв.

Човекът изпял песента „Моя страна, моя България”. На 50 км на запад се намира град Кнежа, където оркестър “Джипси фолк” и солистът Кристофър, по прякор Фараона, пуснаха преди дни кавър на тази емблематична песен, което възмути много хора и предизвика огромно недоволство в публичното пространство. Стигна се и до там кавърът да бъде свален от социалните мрежи.

Автор на текста и изпълнител е 28-годишният Кристофър Галовски от град Кнежа. “Кой, щеше да ме забележи, ако не го бях направил с песен?”, попита изпълнителят.

Песента е забелязана преди няколко дни в социалните мрежи и предизвика много реакции. Такъв кавър на „Моя страна, моя България” историята на българската музика не помни. Посланието на Кристофър от Кнежа, който е и автор на новия текст, бил насочен към политическата класа у нас.

“Аз съм ром, циганин. Това е моят начин на изпяване. Не мога да я изпея по друг начин. С молба, по-скоро към нашите управляващи. Това е мирен протест от моя страна. Да се променят нещата в България.

За да може всички да сме заедно. Аз говоря от името на 3,5 млн. българи, които са в чужбина. Не само България, а роми, които са в Германия.

Те искат да чуят тази песен. Аз съм творец. Независимо, как съм я изпял. По-важно е песента да бъде чута”, заяви Кристофър Галовски, певец от Кнежа.

“Аз казвам „Моя страна Германия”, а “Моя любов, моя България. Какво означава това? Изкарвам пари в Германия, а ги харча в България”, допълва изпълнителят.

За едни предизвикващо възмущение, за други посланието на Кристофър буди безразличие.

“Не бих казал, че ми харесва. Но си е тяхната общност и си е тяхно разбиране на нещата. Който иска, може да прави такива неща. Стига да са спазени правата за песните”, заяви плевенчанин.

Песента е на великия и недостижим Емил Димитов. Крисо Фараона не е платил авторски права.

“Реално погледнато не съм изненадан, от това което се случва. Не съм изненадан от поведението и развитието на цялото ни общество, загубило през последните 30 години своята духовност.

Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Веднага се сетих, какво би казал баща ми, ако чуе това. Тази песен е писана в много тежки условия, по случай моето раждане при едни много тежки условия. Той е бил във Франция да прави кариера.

Доста трудности е изживял, когато е написал тази песен. Мъкнал е кофи с въглища. Да не забравяме, че в тази песен първоначално е била спряна от комисия в БНР. Тази песен е на всички българи. Нищо, че е написана за мен. И аз съм наследник.

И тя има много голяма стойност и всякакви промени по нея са недопустими. Прекрачена е една червена линия и това, че обществото реагира е много добър знак. Тук имаме нарушения на няколко члена Закона – имуществени и неимуществени”, заяви Емил Димитров – син.

Засегнат е и неписаният закон на морала. След вдигналия се шум „Моя страна…моя …Германия” е свалена от социалните мрежи, а Кристофър от Кнежа, допусна че може би е сбъркал.

“Искам изкажа извинения към семейство, ако съм засегнал някой. Аз не съм искал да осквернявам и да нагрубя някой с тази песен. Всички приходи и средства от гледаемостта да отидат за автора и композитора, които създадоха песента”, заяви Кристофър Галовски,певец от Кнежа.

А Емил Димитров – Младши все още не е решил дали ще търси правата си по Законов ред.

“Надявам се скоро да се видя с човека, който го е продуцирал и изпял това. Да чуя неговата версия. Всеки има право да сбърка. Всеки има право да се извини. Не може да обесим някой, само затова, че е опитал нещо”, посочи Емил Димитров – син

А Кристофър от Кнежа и неговият “Джипси бенд” вече подготвят друг кавър, от друго измерение в музиката – Лучано Павароти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъркани яйца по турски – ашколсун на комшиите за тази вкусотия!
Next: Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.