Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек
  • Новини

Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fasfasrqbbsbs.png

Моя страна, моя България” в чалга вариант. Кавър версия на емблематичната песен на Емил Димитров се появи с този сюжет преди дни в социалните мрежи и предизвика вълна от недоволство. Кой е авторът на скандалната интерпретация и каква е реакцията на обществото и близките на Емил Димитров?

В центъра на град в Плевен се издига паметникът на Емил Димитров. Плевен е родният град на голямата звезда на българската естрада и световната музика, предава Нова тв.

Човекът изпял песента „Моя страна, моя България”. На 50 км на запад се намира град Кнежа, където оркестър “Джипси фолк” и солистът Кристофър, по прякор Фараона, пуснаха преди дни кавър на тази емблематична песен, което възмути много хора и предизвика огромно недоволство в публичното пространство. Стигна се и до там кавърът да бъде свален от социалните мрежи.

Автор на текста и изпълнител е 28-годишният Кристофър Галовски от град Кнежа. “Кой, щеше да ме забележи, ако не го бях направил с песен?”, попита изпълнителят.

Песента е забелязана преди няколко дни в социалните мрежи и предизвика много реакции. Такъв кавър на „Моя страна, моя България” историята на българската музика не помни. Посланието на Кристофър от Кнежа, който е и автор на новия текст, бил насочен към политическата класа у нас.

“Аз съм ром, циганин. Това е моят начин на изпяване. Не мога да я изпея по друг начин. С молба, по-скоро към нашите управляващи. Това е мирен протест от моя страна. Да се променят нещата в България.

За да може всички да сме заедно. Аз говоря от името на 3,5 млн. българи, които са в чужбина. Не само България, а роми, които са в Германия.

Те искат да чуят тази песен. Аз съм творец. Независимо, как съм я изпял. По-важно е песента да бъде чута”, заяви Кристофър Галовски, певец от Кнежа.

“Аз казвам „Моя страна Германия”, а “Моя любов, моя България. Какво означава това? Изкарвам пари в Германия, а ги харча в България”, допълва изпълнителят.

За едни предизвикващо възмущение, за други посланието на Кристофър буди безразличие.

“Не бих казал, че ми харесва. Но си е тяхната общност и си е тяхно разбиране на нещата. Който иска, може да прави такива неща. Стига да са спазени правата за песните”, заяви плевенчанин.

Песента е на великия и недостижим Емил Димитов. Крисо Фараона не е платил авторски права.

“Реално погледнато не съм изненадан, от това което се случва. Не съм изненадан от поведението и развитието на цялото ни общество, загубило през последните 30 години своята духовност.

Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Веднага се сетих, какво би казал баща ми, ако чуе това. Тази песен е писана в много тежки условия, по случай моето раждане при едни много тежки условия. Той е бил във Франция да прави кариера.

Доста трудности е изживял, когато е написал тази песен. Мъкнал е кофи с въглища. Да не забравяме, че в тази песен първоначално е била спряна от комисия в БНР. Тази песен е на всички българи. Нищо, че е написана за мен. И аз съм наследник.

И тя има много голяма стойност и всякакви промени по нея са недопустими. Прекрачена е една червена линия и това, че обществото реагира е много добър знак. Тук имаме нарушения на няколко члена Закона – имуществени и неимуществени”, заяви Емил Димитров – син.

Засегнат е и неписаният закон на морала. След вдигналия се шум „Моя страна…моя …Германия” е свалена от социалните мрежи, а Кристофър от Кнежа, допусна че може би е сбъркал.

“Искам изкажа извинения към семейство, ако съм засегнал някой. Аз не съм искал да осквернявам и да нагрубя някой с тази песен. Всички приходи и средства от гледаемостта да отидат за автора и композитора, които създадоха песента”, заяви Кристофър Галовски,певец от Кнежа.

А Емил Димитров – Младши все още не е решил дали ще търси правата си по Законов ред.

“Надявам се скоро да се видя с човека, който го е продуцирал и изпял това. Да чуя неговата версия. Всеки има право да сбърка. Всеки има право да се извини. Не може да обесим някой, само затова, че е опитал нещо”, посочи Емил Димитров – син

А Кристофър от Кнежа и неговият “Джипси бенд” вече подготвят друг кавър, от друго измерение в музиката – Лучано Павароти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъркани яйца по турски – ашколсун на комшиите за тази вкусотия!
Next: Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.