Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феновете зяпнаха: Васил Найденов с тайна сватба?!
  • Новини

Феновете зяпнаха: Васил Найденов с тайна сватба?!

Иван Димитров Пешев юли 3, 2022
vasialandentnyov.jpg

Бдителните папараци щракнаха двамата да носят не по един, а по два еднакви пръстена. Единствената разлика е, че този на Васко е златен, а на Ивайло от бяло злато. „Еее, не, не“, засмя се импресариото на въпроса дали подобното бижу като на колегата е ритуален пръстен или обричане на двамата. От години е ясно, че пръстенът с един карат диамант е подарък на Васко Найденов за Ивайло, когато той навършва 50 години.

Камъкът бе поръчан от Амстердам, нарочно не бе инкрустиран в определено бижу, за да може Иво да реши какво иска – пръстен, гривна или синджирче. Манолов си го остави като пръстен. На ръката на Васко Кеца само преди дни бе забелязано същото бижу като на най-близкия му човек. Така стана ясно, че Найденов е поръчал същия пръстен и за себе си малко преди пандемията.

На 18 юли Ивайло Манолов ще навърши 57 години и се очаква отново Кеца да му направи скъп подарък. Със сигурност импресариото ще отпразнува събитието в Гърция, където има вила. Самият Ивайло не знае дали с него ще дойде Васил Найденов. „Всички в България знаем кой е Васил Найденов – той се е доказал много, много години и продължава да работи и е един от най-търсените изпълнители в момента, затова не знам дали ще има почивни дати“, казва Манолов.

Той също изненада приятеля си по случай 70-ия му юбилей през септември, но с „таен“ подарък. „Като всеки човек и Васил има добри и лоши страни. Публиката познава лъскавата страна на нашия бизнес. А всъщност това не е толкова лесен бизнес, защото непрекъснато пътуваме от град в град. Не спим с дни, през зимата имаме много препятствия, особено когато пътищата са проблемни“, коментира импресариото на Кеца.

На въпрос какво публиката не познава в Найденов, Ивайло Манолов каза: „Феновете не знаят, че той винаги закъснява. Това е негова черта, която не е много приятна за екипа и за хората, които работят с него. Просто Васил се мотае, преди да тръгне нанякъде, което понякога има неприятни последици – бързо каране, по-изнервена обстановка и т.н. Васил е невероятен професионалист, когато е на сцената и е на работа. В живота е по-разхвърлян“, откровен бе Ивайло Манолов.

„Преди много време Васил ми даде картбланш и аз работя с него вече 36 години – от февруари 1986 г. Свикнали сме си, разбира ме се с едно поглеждане в очите, така да се каже, от пръв поглед какво трябва да правим. Аз също като Найденов държа изключително много на професионализма. Той изисква от всичките си колеги, с които работи, включително и от мен, да бъдем професионалисти всеки в областта си и ние трябва да сме“, разкри неща от кухнята импресариото на певеца. „Не можем да се оплачем от липса на ангажименти. Покрай кризата с пандемията изкарахме трудни месеци. Та продължаваме да работим“, разкрива Ивайло Манолов пред „България Днес“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов Грабеж! Много хора, работили и плащали цял живот, ще се изравнят по пенсии с вечни безделници
Next: Певицата Рени разлюля столична кръчма, такъв скандал никой не е виждал: Въпросът е принципен!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.