Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феновете на Денсинг старс пощуряха: Зрителското гласуване е пълно безобразие
  • Новини

Феновете на Денсинг старс пощуряха: Зрителското гласуване е пълно безобразие

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
bdfgnfhgnfhgmhgmhj.png

Танцувалното шоу „Денсинг старс“ навлиза в решителната си фаза, след като в него останаха само седем двойки, но с всеки изминал епизод съмненията за обективност при оценяването се засилват.

 

Те станаха още повече след снощното издание на формата по бТВ, като феновете на „Денсинг старс“ вече са на мнение, че зрителското гласуване опорочава шоуто и настояват за спешна промяна на регламента.

Предлагами ви три от пиперливите коментари на страницата на продукцията във фейсбук:

Пълно беэобразие е эрителското гласуване. Некомпетентността поставя първите 3 двойки с прекрасно иэпълнение и най-висок реэултат след последните 3, които са с най-нисък реэултат от журито и танцуват най-лошо. Това е много несправедливо и неприемливо. Как въобще е въэможно эрителите да поставят Дара и Джими с 40 точки и перфектен танц след Емрах и Неделя?

 

Трябва нещо да се промени, защото, ако се получи така, че двойка с 40 точки бъде елиминирана эа сметка на други, които са любимци на публиката, то предаването ще бъде опорочено, безинтересно и без авторитет. Ще се получи скандал.

Това зрителите сме страшна работа. Толкова сме се озлобили, че не можем да се зарадваме на красотата, която излъчват Натали, Валери, Папи, Виктор, Ивет.Не понасяме известните, все искаме да ги накажем.

Много наредена работата с тези „гласове“ на зрители или незърнали, невидели. Журито и те по сценарий оценяват. Ето нещо елементарно – вижте реакциите във фейсбук на всяка танцова двойка. Коя има най-много и най-положителни? Ето това е вота на публиката, а вашето какво е не знам, но много се разминава с реалността.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За първи път у нас! Ще валят глоби за всеки с телефон, който…
Next: Симов съсипа Елена Йончева: Ето как я нарече

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.