Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Адем Ходжа: Дяволът идва в домовете ни! Ето как да разберем, че имаме магия и как да се предпазим
  • Новини

Феноменът Адем Ходжа: Дяволът идва в домовете ни! Ето как да разберем, че имаме магия и как да се предпазим

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
hasyasbasas.jpg

Известният гадател Адем Ходжа разкрива как може да се разбере, че има направена магия на някого.

„Чувстваш се зле. Като болен си. Нямаш интерес към нищо. Нищо не ти се прави“, казва ходжата пред „Ничия земя“. Той показва, че дрехата на човека, на който е направена магия, излъчва светлина.

„Когато видя, че има нещо страшно, свързано с неприятности, само като си затворя очите и видя ярка светлина, разбирам, че този човек ще живее. А като си затворя очите и видя черна светлина, знам, че този човек умира. И му казвам: „Човече, разбери, ти просто си отиваш. Ти умираш. Нищо не можеш да направиш“, казва гадателят.

Запитан как да се пазят хората от магии, той съветва:

„Няма значение ходжи, попове, ние сме под Божията закрила. Няма българи, турци. Ние се молим на един Господ. Ние всички се молим на Богородица, на Майката-закрилница“.

Ахмед Ходжа показва как „изчиства“ негативната енергия. Ходел до някоя църква и искал светена вода.

„Със светена вода не става магия. Ето, почвам да ти бая… С тази вода като отидеш у вас, оставяш я задължително на прозореца. Да я огрее месечината. В тая светена вода има захар, щипка здравец. После си казваш някаква молитва. На сутринта с тази вода се пръска там, където спите. И вратите в къщата ви. Това го правиш сутрин и вечер. Вечер пръскаш отвътре навънка, сутрин – само леглата“, съветва гадателят.

Той е категоричен, че Дяволът съществува и идва в домовете на хората, пише Блиц. Лошотията му попивала в дрехата на човек. Затова, когато се изперяла такава дреха, от нея изтичала черна вода. Тя трябвало да се изхвърли под течаща вода.

Адем Ходжа разказва, че „магьосничеството“ му било наследено от баба му:

„Баба ми всичко ми даде. Каза ми кога ще умре. И още ми каза – ще бъда винаги до тебе. След като вече почина тя, вдигнах забрадката й, тя ми се усмихна. След тоя ден подех нейните неща. Когато бая нещо, имам чувството, че тя присъства. Тя е като жива“.

„Всеки роден човек има ангел-пазител“, категоричен е Адем Ходжа и добавя: „Моята молитва е много силна. Тя е винаги за добро. Няма ли здраве човек, ти си половин човек. И без пари не може. Няма значение тия, дето са горе, дето имат пари. Нямат ли здраве, нищо не са“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдийката Гьонева проговори: Първи обяснения защо касапницата е определена като лека телесна
Next: Внезапно почина бившият социален министър Иван Нейков

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.