Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът: Иван Милев: Учените ме мислят за луд, бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от нефт
  • Новини

Феноменът: Иван Милев: Учените ме мислят за луд, бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от нефт

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
vasvasivasnhgnasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди години Иван Милев от бургаското село Димчево изкарва курс по радиестезия при основоположника на тази наука у нас – Стоян Бъчваров.

От тогава почти няма ден, в който хора да не потърсят 85-годишния вече бай Иван, за да открива вода и други неща в недрата на родината ни. Ето какво още научи репортер на „ШОУ” от самия него.

„Обади ми се бившият дипломат Румен Събев. Той е бил в много страни по света и е приятел с влиятелни хора. Пред чуждестранни дипломати разказал за моите способности и за съвместната ми дейност с руски учени в Саратовска област, след като бе доказано, че имам дарбата да откривам природни изкопаеми и вода” уточнява феноменът от Димчево.

Китайците се впечатлили от уменията му, но решили да го изпитат. За теста използвали картата, на която радиестезистът нанесъл местата с най-богатите залежи на нефт и природен газ. Китайците поискали да провери и дали има богати залежи от нефрит в България и заявили, че са готови да инвестират в страната ни. „Показах им мястото – богатото находище е в Стара планина”, заяви Иван Милев.

Той се надява чужденците да сключат концесионен договор с държавата ни и така България да спечели. Нефритът е известен и като „китайски диамант”, защото стои на най-висока позиция в скалата на скъпоценностите им, следван от златото и среброто

Материалът, който е два пъти по-здрав от стоманата, е наричан и „камък на силата и дълголетието”, защото имал свръхестествени свойства и в Китай го използвали като лекарство срещу много болести. Смята се, че изостря слуха и зрението, прогонва нещастието и неуспехите, дава енергия и има успокояващ ефект.

Дипломатите от Китай били силно впечатлени от документите, издадени на Иван Милев от научнотехнологическия център “Магнитрон” към Федерацията на инженерите в СССР Те потвърждават способностите на българския феномен за биоенергоинформационни локации, ориентация в информационно поле и енергоинформационни корекции на обектите.

На 24 октомври 1989 г. бай Иван обиколил със специалисти района на Щелковските подземни газонаходища (Московска област).

Те пътували с автомобил ВАЗ със скорост 30 км/ч и на всеки 100 метра учените сверявали данните с радиестезичните уреди на феномена от България. Учените били шокирани, след като Милев точно определил не само дълбочината, но и дебита на природния газ в няколко нефтени находища. „Одобриха ми работата, но започнаха да ме притискат да нанеса находищата на всички републики, за да ги контролират. Уплаших се да им предам всичко. Но ми платиха добри пари.

Няма да казвам колко са“, добавя бай Иван и добавя, че парите за него лично не го вълнуват толкова, колкото, че в България не са се намерили прозорливи хора, които да го чуят за богатствата, та да забогатее страната ни. „Под земните недра има много нефт, природен газ, злато, полускъпоценни камъни”, твърди Милев.

„Планини от злато и реки от нефт има под нас но ги губим заради бюрократи“, допълва 85-годишният радиестезист. Той е начертал професионални карти на всички находища на петрол, нефт и газ в България. „Мислят ме за смахнат и изветрял, но аз знам точно маршрута на природния газ и на нефта под нас. От всички европейски страни, България е най-богата”, убеден е бай Иван и смята, че дори можем да изнасяме газ.

„Черно море е най-богатият на газ район на планетата, твърди откривателят и смята, че ако убеди в това управляващите, всяко българско семейство може да се отоплява за по 5 лева на месец и страната ни ще се превърне в крупен енергоизносител, защото това огромно подземно езеро се захранвало от най-мощната газова артерия, която извирала от Швейцария, минавала под Алпите, през Северна Италия, Словения, Хърватска, Сърбия, закачала малко и Косово, и след това влизала в България. „При Червен бряг има газ, както и в Стражица, а във Велинград също има голямо петно. След това минава край Варна и влиза в морето”, казва бай Иван.

Твърди, че край морската ни столица е най-голямото находище на газ.

То било разположено върху огромна площ от 15 000 кв. км между Варна и Констанца, а част от него попадало под Черно море. „От Долни Богров до Етрополе също всичко е газ. Това ще стигне за цяла България за десетилетия напред, но никой не обръща внимание!..”, ядосва се възрастният мъж. Той е убеден, че не го вземат насериозно, но продължава да настоява, че през страната ни минават две нефтени артерии. Петролната река минавала близо до Свищов, а оттам заминавала през Гърция за Либия. Нефт и газ в огромни количества имало и край Бургас,
кълне се бай Иван.

“ Живеем върху златна мина, а не я използваме. Сега държавата тегли милиарди заем – това са страшно много пари, на които ще плащаме и лихви отгоре, а управниците ни не искат да отделят едни 20 милиона, за да бият две сонди. Толкова ще струват най-много.

В Норвегия са пробити 75 сондажа по 15 млн. евро всеки, защото са в морето и са по-скъпи, а при нас става въпрос за минимални инвестиции, които ще се възвърнат хилядократно“, твърди чудакът.

Старецът е категоричен, че на управниците им е трудно да повярват на откритията му, но възможностите му са доказани. „В бившия СССР ми направиха тест само за 48 часа, а у нас не могат да се решат да го направят вече 27 години. Не се сърдя, че не ми вярват. Сърдя се, че отказват да проверят това, от което обществото има интерес. Aко политическият ни елит се възползва от откритията ми, страната ни може да се превърне в най-желания оазис за инвеститори от цял свят!..”, твърди феноменът.

Повече от 20 г. Иван Милев се бори да превърне България в петролна банка. Дръзнал да изкаже на глас теорията си лично на Тодор Живков. Това се случило през 87-88 г. „Първата ми среща с Тодор Живков беше в резиденцията „Перла“ в Приморско, а после ме повикаха в София в ЦК.

Бай Тошо ми даде зелена светлина, но други хора попречиха“, разказва бай Иван. Влиятелни по онова време учени от БАН се опитали да убедят Живков, че Иван Милев е обикновен шарлатанин. Нарочили го, че се опитвал да стане „втора Ванга“ и му подлели вода. Въпреки това Тато наредил цял екип от учени да се заемат и да работят заедно с феномена от Димчево.

Падането на комунистическия режим през 1989 г. спира проекта, още преди да е започнал реално. В първите години на демокрацията Милев се надявал новите властници да му подадат ръка, но и от тях останал разочарован. Иначе е готов да извади на показ и златните съкровища на България.

Казва, че по време на Руско-турската война 30-хилядна османска армия напуска Плевен и вече повече от сто години не са открити техните бойни знамена и съкровища. Несметните съкровища, според феномена, били на Шипка, под Царевец, край Стара Загора, Плевен, Плиска и в крепостта Бабини Видини кули.

Марина Шиварова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов: Аз съм от Плевен. Моля да бъда извинен
Next: 3 зодии, които ще избухнат през Март и ще се заринат от пари и успехи, определено това ще е техния месец

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.