Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Любо Алексиев: Духът на Ванга се появи вкъщи и ме направи пророк
  • Новини

Феноменът Любо Алексиев: Духът на Ванга се появи вкъщи и ме направи пророк

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
sahasfdashasd.png

„Духът на Ванга влезе вкъщи и каза да се подготвя, че ще помагам на хората. Това се случи на 27 юли 1996 година, две седмици преди тя да си отиде от този свят. Тогава бях на 23 години и не осъзнавах много от нещата в живота“, разказа пред „България днес“ Любомир Алексиев, който е в контакт с пророчицата и днес.

Любомир е завършил теология и е помогнал за построяването на 10 параклиса. Живее близо до Мадара, откъдето казва, че се зарежда енергийно. „Дарбата да виждам в бъдещето е връзка с Бог, който живее в мен и във вас. От малък разбрах, че притежавам способности да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство“, казва Алексиев.

В неделя се навършиха 110 години от рождението на Вангелия Гущерова. В Рупите, мястото, на която тя живееше, датата беше отбелязана с изпълнение на ортодоксални песни от хористите на Музикална лаборатория за човека с диригент Йордан Камджалов. По-късно бяха открити картини и пластики на български творци, посветени на нея. „Дълго време ке спорите за рождената ми дата“, каза приживе пророчицата и това стана поредно нейно предсказание, което се сбъдна. Датата 3 октомври се приема за рождение. Според архивите Вангелия е родена на 31 януари, но с месеци е била между живота и смъртта и именно на датата 3 октомври тя е оживяла и това става официалната й рождена дата.

„Смятам, че тя е духовен революционер, тъй като във време, в което комунистическата партия на България следва декретите на КПСС и налага деспотични мерки за хората, които вярват в Бога, Вангелия помага с действията си това да се промени. Тя накара хората да вярват в свръхестественото, а по нейно настояване много от манастирите в страната са възстановени. Също така един факт, който малко се знае, е, че тя е тази, която „отваря“ достъпа до Рилския манастир на всички, защото той е бил забранен за посещение и заграден с бариери.

Не изпускай тези оферти:

Затова тя за мен е революционер. Да накараш един народ, който години народ е смазван, религията е смазвана, църквите и манастирите са разрушавани, хората са преследвани заради религиозните си убеждения, в един момент това нещо да го преобърнеш и да промениш начина на мислене на хората, това граничи с геройството. Тя е един борец за Бога, защото изпълва със съдържание думите в Новия завет на Свети Йоан Кръстител: „Отворете пътеките за Бог“, и действа в съответствие с апостолското верую“, казва Алексиев.

Самият той също живее аскетичен живот повече от осем години, за да изчисти съзнанието и тялото си, преди да започне да помага на хората. „Имах възможността да опозная усещането човек да спи на земята. Хранех се само с постна храна, имах два панталона и две елечета. Нямах зимно яке, а жилетка с качулка. Този живот ми помогна да осъзная колко много помага смирението. В аскетичния живот няма нищо лошо, но човек може да бъде със същите разбирания и в светския. Важно е да не променя вярата и моралните си ценности. Това отделяне от света много ми помогна да разбера духовния свят“, казва Любо.

Малко след това прорицателят е готов да развива дарбата си и започва да помага на хората. „Когато открих възможността да виждам духовния свят, осъзнах, че духовете са истински и са изключително близо до хората. Това преживяване, граничното, което отключи в мен дарбата, е точно когато духът на Ванга влезе вкъщи и първото, което ми каза, е, че трябва да изчистим всичко, защото ще започнат да идват много хора у нас и трябва да се подготвим. Изчистихме с родителите ми и започнах“, спомня си Алексиев.

Тази година той и екип от съмишленици създадоха последния филм за Ванга – „Ванга – човек и феномен“. „Идеята бе да говоря за нея като дух, който помага и след като си е отишъл от този свят. Това, което някои наричат пророкуване – ние с Ванга сме различни като разбиране на начина, по който употребяваме тази дарба, както и по магнетизъм. Много малка част от хората са готови да чуят истината. Всички сме свързани на този свят – хората облекчават или лекуват болката си чрез растения, камъни, животните ни лекуват, ние тях също.

За Ванга първо ми е разказвала моята маминка, като бях дете. Ние, ясновидците, съдим греха, не хората, и приемаме всички без оглед на религия и националност“, сподели Алексиев. Освен че има дарбата да вижда в бъдещето, той може и да лекува хората. „Не го върша аз, а Бог, Творецът го прави чрез мен. Чрез вас също е възможно това да се случи. Има моменти, в които молитвата, нашите действия и силната ни вяра ни помагат да преодолеем болести“, казва Любо Алексиев.
Любомир Алексиев: Виждам светлина за България

Как точно помагате на хората – ръцете ви излъчват енергия ли?
По много и най-различни начини, не е само физическата, а и духовната сфера. Основната причина да съществуват такива хора като мен е вярата, а и се появяват повече такива хора, когато човечеството прави възраждане или преминава в различна епоха, скок.

Има ли карма България?
Има. Да бъде основен стожер в духовността. Тук неслучайно се раждат хора с изключително силна свръхсетивност и свръхмагнетичност. Кармата на България в момента е да се сблъсква с една опорочена власт.

А какво виждате за бъдещето ни?
Виждам светлина не само за България, но и за целия свят. Светлината никога не е преставала да бъде. Вие ме питате за нещата от материалния свят, дали ще просперираме. Бог не се вълнува от материалния свят, той не е измислил парите. Те са, за да отклонят човека от главната му цел – единение с Бога. Ако материализмът не съществуваше, хората щяха да живеят само в Божия път, без да попадат в изкушенията, които ни се предлагат на всяка крачка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Растението, което ще прогони къртиците от градината ви – ето какво трябва да направите с него
Next: 5-годишно момиче всеки ден води слепия си баща до работа и обратно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.